Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя А. Д., срещу решение № 472/08.03.2016 г. по адм. дело № 2586 по описа за 2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03000814000774-091-001/06.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Обосновава приложимостта на корекцията по чл. 53, ал. 3, изр. 2 ЗДДС и чл. 46 ППЗДДС на резултата за данъчен период отдаленен въввремето от този на непризната вътреобщностна доставка. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА.
Ответникът по касация ДДОДОП – Варна не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за внасяне на ДДС в общ размер 8 251 лева в д. п.м. 05, 06 и 07.2014 г. и за лихви за забава върху главничното задължение. Основание за определяне на публичните задължения е корекцията на декларирания от РЛ резултат за данъчен период м. 05.2014 г. от данък за възстановяване в размер 216 016.24 лева на данък за внасяне в размер 1 365.18 лева заради отказ да се признае ефекта от включването в дневника за продажбите в този данъчен период на протокол № 1/01.05.2014 г. В протокола са посочени с отрицателен знак ДО на ВОД на стоки и ДДС -217 381.42 лева към румънското дружество „L. M.“ S.. Според органите по приходите ВОД към „L. M.“ S....