Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. В. Т и на [фирма], представено от адв. М. К, срещу решение № 522/23.12.2015 г. по адм. дело № 347 по описа за 2015 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/, с което е отменен ревизионен акт № Р-04-1400419-091-001/05.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т в частта за отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер 7 752 лева за данъчен период м. 06.2011 г. и за данъчни периоди м. 07.2010 г. и м. 02.2012 г. е начислен допълнително ДДС в размер 13 668.78 лева със съответните лихви и е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата й част. Първият касатор обжалва отменителната, а вторият – отхвърлителната част на решението. Съдебното производство по втората касационна жалба е прекратено. Оплакванията на административния орган са за неправилност на решението на основания от трите категории по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда при преценката на доказателствата за осъществяването на доставката, по която е упражнено признатото от съда право на приспадане на данъчен кредит и за декларираните вътреобщностни доставки. Възсъздава оценъчната си дейност на доказателствените средства от постановеното при оспорването по административен ред решение, за да формулира различен от този на съда фактически извод за транспортиране на стоките по доставките извън територията на страната.

Ответникът по касация [фирма] отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С отменената от АСВТ част от ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни...