О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4899

гр.София, 30.10.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян гр. дело №3925 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца А. П. Ч. срещу въззивно решение № 772 от 07.06.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2374/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е потвърдено решение № 261636 от 16.05.2022 год., постановено по гр. дело № 11453/2020 год. по описа на СГС, І ГО, 18 с-в, с което са отхвърлени предявените от А. П. Ч. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОЗОВ за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2012 год. до окончателното й изплащане и сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2012 год. до окончателното й изплащане, които се твърди да са търпени във връзка с ДП № 175/2012 год. по описа на ГД БОП.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на касатора по чл....