Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е жалба на И. А. З. от [населено място] срещу заповед № РД-15-696/16.06.2015 г., издадена от министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл му е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, за която се твърди, че е издадена в нарушение на материалния закон и на целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемала, както и че е налице злоупотреба с право, както и служебното й правоотношение е прекратено от длъжност, която тя не е заемала и изпълнявала. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

С оспорената заповед № РД-15-696/16.06.2015 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с И. А. З., считано от датата на връчване на заповедта за длъжността "главен експерт", ранг ІІ-младши в дирекция "Здравна политика" на Министерство на здравеопазването/МЗ/. Издаването на заповедта е мотивирано с утвърдени длъжностни разписания на МЗ в сила от 30.09.2014 г., 05.01.2015 г., 02.04.2015 г. и 11.05.2015 година.

Заповедта е връчена на 17.09.2015 г., а жалбата е...