Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуален представител, против решение № 5226 от 19.07.2016 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 8412/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-23-1400886-091-001 от 30.04.2015 г., потвърден в оспорената част с Решение № 1082 от 22.07.2015 г. на Зам.-Директора на Дирекция “ОДОП” гр. С. при ЦУ на НАП, относно установените задължения на дружеството по ЗДДС в размер на 57 723, 33 лв. и лихви за просрочие в размер на 27 751, 01 лв. произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от [фирма]. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Наведените оплаквания съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира решението да бъде отменено.

Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. По същество тя е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 57 723, 33 лв. и лихви за просрочие в размер на 27 751, 01 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периоди м. 07 и м. 08. 2010г. по фактури, издадени от [фирма]....