Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник отдел „Разследване” при ОД на МВР - Пловдив срещу решение № 1681 от 09.09.2015 г., постановено по административно дело № 1665/2015 г. от Административен съд град - Пловдив, с което е отменена негова заповед № 317з-2252 от 15.06.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата срещу посочената заповед.

Ответникът по касационната жалба – С. Ж. П., чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че органът не е изложил мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, както и не се е позовал на събрани и обсъдени данни за цялостното поведение на служителя по време на службата, като в случая не е спазено и изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, а именно...