Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №717 от 27.03.2019г по в. гр. дело № 3614/2018г. на Софийски апелативен съд, с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение № 1326 /01.03.2018г на Софийски градски съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди, до размера на сумата от 25 000 лева. Искът е предявен от А. Н. А. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършителство на престъпление по чл. 123, ал. 1 предл. 2 НК,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, след осемгодишно наказателно преследване, като до пълния размер на поисканото обезщетение от 80 000 лева искът е отхвърлен с влязло в сила решение

Въззивният съд е приел за установено, че към момента на образуване на наказателното производство през 2007г ищецът е бил на 18 годишна възраст, на прага на пълнолетието и още ученик, активно и професионално занимаващ се с плувни спортове, участник в младежкия национален отбор по водно спасяване, Привличането му като обвиняем, че като воден спасител на обществен плувен басейн в гр. София е допуснал смъртен случай поради немариво изпълнение на правнорегламентирана дейност, е сложило край на спортната кариера при ищеца и професионалното му ангажиране като воден спасител, освен това за продължителен(почти девет години) и решаващ с оглед развитието на всеки човек период, обвинението е оказало негативно влияние върху начина му на живот, образованието, реализацията, психическото му състояние и социалните контакти, като при ищеца експертно е било констатирано и невротично състояние в следствие на преживяното.Подчертано е, че вредите от обвинението са търпяни във възраст, в която психиката му не е била укрепнала, обективно е била ограничена социалната и професионална изява и това е създало психически и социални дисбаланси, макар че ищецът е завършил висше образование, има работа и се е адаптирал задоволително.Изживяването на психически стрес и душевно безпокойство в степента, установена при ищеца, са пряка и непосредствена последица от обвинението. При определяне на заместващото обезщетение въззивният съд е съобразил и доводите на ответника, че престъплението в което А. е бил обвинен не е тежко, наложената мярка за неотклонение е „подписка”, а тъй като не е осъждан, не е бил реално застрашен от ефективно изтърпяване наказание лишаване от свобода. Отчетена е трайна промяна при личността, като А. е станал затворен, несигурен и десоциализиран.

В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.,основание по чл. 280 ал. 1 т. 1, редл първо ГПК.Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване, което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т. 3 и т. 11 и т. 19 от ТР №3/2004г на ОСГК,защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането. ато основание са посочени критериите на чл. 280 ал. 1 т. 1, предл първо и предл. второ от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие решения на ВКС, като са приложени решения № 25 от 2018гг по гр. д № 2167/2017г на ВКС ІІІ г. о, реш. № 61 от 2016г, по гр. д № 4546/2015г ІІІ г. о на ВКС,реш. №145/2017г, ІV г. о на |ВКС.

Отговор е постъпил от адв.А. С., пълномощник на ищеца. Не е налице правен въпрос, разрешен в противоречие с практика на ВКС смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, а решението е в съответствие с нея. Посочените като аргумент съдебни решения не обосновават противоречие. Претендират се разноски от пълномощника адвокат съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в минимален размер съгласно действащата наредба

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ,

Изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК не съдържа конкретен въпрос, свързан с прилагането на чл. 52 ЗЗД, не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Изтъкнатите в касационната жалба конкретни възражения срещу определени изводи на съда по същество сочат, че въззивният съд е обсъдил релевантните обстоятелства. Преформулира се оплакването, че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, което не кореспондира със съдържанието на решението, Решението е мотивирано, като са обсъдени са фактите и връзките между фактите, обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател.

За да е конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото, а не да се оспорват единствено фактически изводи, или обосноваността.В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г по отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в конкретния случай Ищецът А. е претърпял вреди от осуетено развитие като спортист и професионален воден спасител, което обстоятелство също се съобразява при определяне на обезщетението по справедливост, а от значение за справедливия размер на обезщетението с оглед на една осуетена преспектива е и младата му възраст, както и отраженията върху психиката, в конкретна степен. Решението на САС е постановено в съответствие с указанията по т. 3 и т. 11 от ТР №3/2005г на ОСГК и не е налице противоречие с тази изтъкната задължителна практика.

Доводите на Прокуратурата са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал. 1 т. 1, предл първо от ГПК, Не се аргументира и основание по чл. 280 ал. 1, предл второ от ГПК по общо поставените въпроси, свързан с прилагане критерия за справедливост или необходимостта причинната връзка да се доказва.Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика, включително изтъкнатата от Прокуратурата в изложението, според която критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактен, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства субективни характеристики. Така е преценено в конкретна степен по настоящето дело и състоянието на затвореност, поведенчески промени, притеснение от неоснователно осъждане, като страдания в причинна връзка с повдигнатото обвинение, тъй като е нормално да се приеме ( съгл. реш. № 50 от 2016г. по гр. д № 4675/2015г ІV г. о на ВКС, цитираното в него реш. № 480/2013г по гр. д № 85/2012г ІV г. о и др.) че незаконното обвинение предизвиква именно тази реакция в личността и води до тези вредоносни последици, а още повече когато са ангажирани и съответните доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения, както и в случая. Приложените към изложението съдебни решения не обосновават противоречие по този въпрос, нито по прилагането на чл. 52 ЗЗД, Вредите са преценени съгласно установената практика на ВКС за аналогични случаи, докато обстоятелствата, преценявани в решения № 25 от 2018г по гр. д № 2167/2017г ІІІ г. о, реш. № 61 от 2016г, по гр. д № 4546/2015г ІІІ г. о,реш. №145/2017г, ІV г. о на |ВКС са различни.В реш.№ 25/2018г на ІІІ г. о е съобразено въздействие на обвинение спрямо млад човек(на 23г), но без съществени последици за него, без в никаква степен да е била засегната професионална реализация и след като „случаят бързо е бил забравен”, а при реш. №61/2016г на ІІІ г. о и реш.№ 145/2017г,ІVг. о на ВКС обстоятелствата са напълно несъпоставими, предвид отчитането на други водени наказателни производства, естеството на вредите, възрастта на ищците и продължителността на наказателното преследване.

На адв.А. С. от САК следва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита за безплатно процесуално представителство, определено съгл. чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/ 2004г за размера им

Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №717 от 27.03.2019г по в. гр. дело № 3614/2018г. на Софийски апелативен съд

О. Пта на Р.България да заплати на на адв.А. С. от САК възнаграждение за безплатно представителство в касационното производство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) в размер на 686 лева.

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: