Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане”- [населено място] против решение № 243 от 18.02.2016г. по адм. дело № 2275/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед № 08-1766/14.10.2015 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], преписката е върната на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като определя 14-дневен срок за произнасянето, след влизане на решението в сила, и са присъдени разноски.
Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в, ал. 3 от ЗСПД към момента на раждането на детето, и към момента на подаване на заявлението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че към тези два момента майката П. И. не е имала права на действащ студент. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта.
Ответната по касационната жалба страна - П. И., чрез пълномощника си адвокат М. Б представя подробн писмено становище, в което оспорва оплакванията. Претендира разноски за касационната инстация.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 243 от 18.02.2016г. по адм. дело № 2275/2015 г. Административен съд Бургас е отменил Заповед № 08-1766/14.10.2015 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], върнал е преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил 14-дневен срок за произнасянето след влизане на решението в сила, и е присъдил разноски. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че към момента на подаването на молбата за отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД майката е отговаряла на условията за получаването на такава помощ и е имала качеството на студентка в редовна форма на обучение. Решението е правилно.
По делото е установено, че с молба-декларация от 15.09.2015 год. П. И. е сезирала Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с искане да й бъде отпусната еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 година, като студентка в редовна форма на обучение. В молбата е декларирала, че е студентка в редовна форма на обучение и детето не е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) в семейство на роднини, близки или приемно семейство. Декларирано е също, че е неомъжена, детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция и се отглежда в страната. Приложила е Уверение № 51/10.09.2015 год., издадено от С. У [ЮЛ], [населено място] и Удостоверение за раждане № [номер], издадено на 28.07.2015 год. от Р. Т при Столична община.
С писмо изх. № 67/14 от 18.09.2015 год., Директора на ДСП Бургас е поискал информация от Ректора на С. У [ЮЛ], [населено място] за П. И.. С писмо изх. № 12-00-237/05.10.2015 год. Ректорът на С. У [ЮЛ], [населено място] е уведомил ДСП Бургас, че И. е била записана за редовна студентка, държавна поръчка през учебната 2014/2015 год. в специалност „Италианска филология“, с факултетен № [номер]. Завършила е семестриално. Първата държавна изпитна сесия по учебен план е била на 14.07.2015 год. В писмото е посочено също, че съгласно чл. 134, т. 9, ал. 4 от Правилник за устройството и дейността на СУ [ЮЛ], „правата на действащ студент се упражняват до първата държавна сесия по учебния план, по който е приет студента“, и към 24.07.2015г. И. няма права на действащ студент.
Във връзка с така извършената проверка и предвид становището на социалния работник, Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е постановил процесната Заповед № 08-1766/14.10.2015 год.,, с която е отказал на П. И. еднократна помощ за 1 дете по реда на чл. 8в от ЗСПД. Като мотив за отказа е посочено, че молителката не отговаря на условията на чл. 8в, ал. 3 от ЗСПД-– към датата на раждането на детето и към момента на подаване на молбата-декларация не е имала статут на студентка редовна форма на обучение, съгласно писмо № 12-00-237/05.10.2015 год. от СУ [ЮЛ], [населено място].
Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че правото на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., възниква за майката по силата на закона от датата на раждане /осиновяване / на детето, ако майката/осиновителката/ е студентка в редовна форма на обучение. Прието е, че административният орган се е позовал на нормата на – чл. 8в, ал. 3 от ЗСПД, която касае майка-осиновителка. Същевременно посоченото фактическо основание съответства на друга разпоредба-нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗСПД, съгласно който майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето. Така констатираното обстоятелство обосновава извод за наличието на противоречие между посоченото правно основание и фактическото такова. Касае се допуснатото процесуално нарушение от категорията на съществените такива, което ограничава правото на защита на лицето, и като такова се явява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Освен това съдът е направил и втори извод относно незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) „студент” е този, който се обучава за придобиване на образователните степени „бакалавър” и „магистър”, а съгласно чл. 67 от ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва с отписването, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2 от ЗВО.
Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита тези изводи за законосъобразни, а постановеното въз основа на него решение за правилно. В случая разпоредбата на чл. 134, т. 9, ал. 4 от Правилник за устройството и дейността на СУ [ЮЛ] относно срока на упражняване правата на действащ студент не може да бъде противопоставена на разпоредбите на чл. 45, ал. 1 от ЗВО и чл. 67 от ЗВО, Според чл. чл. 45, ал. 1 ЗВО обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен "бакалавър" или магистър" завърша с държавен изпит или защита на дипломна работа. По разпореждане на чл. 67 ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище. В чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗВО е предвидено, че студент се отписва при успешно завършване на курса на обучение, при напускане или преместване. Анализът на посочените правни норми показва, че в случая не са налице визираните в чл. 67 от ЗВО хипотези и И. не е загубила студентските си права към момента на раждането на детето и подаване на заявлението за получаване на еднократната помощ.
Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК.
С оглед изхода на спора на ответницата по касация П. И. следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 280, 00/двеста и осемдесет/ лева - сума заплатена за адвокатски хонорар. По делото е представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 18.02.2016г. по адм. дело № 2275/2015 г. на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално под помагане”-гр. Б., да заплати на П. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],ж. к. [жк] [жилищен адрес] сумата от 280, 00/двеста и осемдесет/ лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.