Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Е. Х. срещу решение № 33 от 11.04.2016г., постановено от Административен съд Търговище по адм. д.№ 195/2015г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното уведомително писмо относно намаленията, направени по заявлението за подпомагане по СЕПП и НР2.
Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с представено по делото писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо с изх.№ 02-250-6500/5801 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, в която са направени намаления по СЕПП и НР2, отказано е финансово подпомагане по тези мерки и са наложени санкции за бъдещ период по НР2.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт.
Съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания и не страда от релевирания порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с приложимия материален закон, тъй като по делото е безспорно установено, в това число и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че част от заявените за подпомагане парцели попадат извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”, одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните за референтната компания. Като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, тази заповед обвързва административния орган при извършване на административната проверка на заявлението на бенефициента и при условията на обвързана компетентност органа издава административния акт за оторизиране на заявените плащания. Като основание за постановяване на оспореното уведомително писмо са посочени разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП и установените по делото факти потвърждават констатациите на административния орган, поради което съдът приема, че административният акт е материално законосъобразен.
По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения.
С касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на извода на решаващия съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Касационният жалбоподател излага доводи, че съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по вариант втори размера на недопустимите площи по СЕПП е 12, 53ха или 12, 20% наддеклариране, а по НР2 недопустимите площи са 7, 52ха или 18, 88% наддеклариране. Съобразно този вариант на заключението и установения по него процент наддеклариране уведомителното писмо е незаконосъобразно.
Настоящият състав не споделя тези доводи. Заключението на вещото лице инж.С. К по втори вариант е изготвено в резултат на правни разсъждения, които не са от компетентността на вещото лице. Вещото лице приема, че ако не се представят доказателства за внесени суми за ползване на имотите при разпределение на масивите за ползване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ, то установеното застъпване следва да се признае за установено в полза на жалбоподателя. В този смисъл са и основните възражения на касационния жалбоподател, който твърди, че след като няма данни за извършено плащане от ползвателите, съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 14 от ЗСПЗЗ представените от тях документи не следва да се приемат за годно правно основание за ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 14 от ЗСПЗЗ споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), а в частта за земите по ал. 3 се смята за правно основание, при условие че е извършено плащане за тях. Съгласно цитирания текст това изискване е приложимо само в хипотеза на разпределение по ползването на масивите при постигнато споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, но не и по отношение на разпределение на масивите със заповед издадена по реда на чл. 37в, ал. 4 и ал. 12 от ЗСПЗЗ. В тези случаи законодателят е предвидил, че при невнасяне на сумите за ползване на имотите по ал. 3, т. 2, в която хипотеза попадат имотите, за които жалбоподателят е представил доказателства за собственост, се прилага санкциониращата разпоредба на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, с която се определя задължение за внасяне на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. Съвсем произволно в заключението на вещото лице при интерпретацията на представените доказателства, установяващи правото на ползване са говори за представени споразумения за разпределение на масивите за ползване. По делото е приложена таблица, относно установените площи, декларирани от повече от един кандидат, в която са отразени застъпените площи, индивидуализирани са заявителите и са посочени документите, удостоверяващи правото на собственост или ползване. В тази таблица няма посочен документ споразумение за разпределение на масивите, а като документ легитимиращ заявител са посочени заповеди за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 4 и ал. 12 от ЗСПЗЗ. По тези съображения настоящият състав намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 37в, ал. 14 от ЗСПЗЗ, поради което и заключението на вещото лице по предложения вариант втори не следва да се приема като обективно. Няма основание да се приеме, че установеното застъпване следва да се разреши в полза на жалбоподателя.
Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че мотивите на съда относно установената като недопустима за подпомагане площ, излизаща от обхвата на одобрения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” са ирелевантни за случая. Правилна е преценката на съда, че в колона 5 на уведомителното писмо е отразен резултат от извършена административна проверка и при тази проверка е установено наддеклариране. В обяснителния запис към тази колона е отразено, че отказът за плащане за тези площи е на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП – кандидата е заявил площ, която не стопанисва и попадат извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” за референтната година. С оглед констатациите в уведомителното писмо мотивите на съда относно приложението на ТР №8/11.12.015г на Върховния административен съд са относими към разглеждания правен спор. В тази връзка следва да се отбележи, че тълкувателното решение е постановено поради установена противоречива практика на Върховния административен съд по въпроса подлежи ли на обжалване заповедта на министъра за одобряване на специализирания слой. С тълкувателното решение се преодолява констатираната противоречива практика, а не се установява нов правен режим, който да е приложим само за последващи кампании. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал възражение против обхвата на обявения проект на специализирания слой и не е подал жалба срещу заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014г., поради което в Системата за идентификация на земеделските парцели, площите заявени от жалбоподателя са отразени съобразно констатациите по влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните. Констатираните несъответствия по отношение на двойно заявени площи, както и по отношение на площи, които не се стопанисват или излизат извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” са потвърдени и от извършена проверка на място, като следва да се отбележи, че контролния лист за извършената проверка на място е подписан от бенефициента без възражение.
С оглед на тези доводи настоящият състав приема за съответен на приложимия материален закон и обоснован изводът на съда за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие” разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г. Искането за присъждане на разноски по делото е направено с представено по делото писмено възражение, като размера на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи с оглед действащата процесуална норма.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 11.04.2016г., постановено от Административен съд Търговище по адм. д.№ 195/2015г.
ОСЪЖДА Х. Е. Х. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 150лв. Решението е окончателно.