Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. Р. от [населено място], чрез пълномощника адв. Х. Н, против решение № 143/08.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9664/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 43-2602/28.08.2015 г., издадена от началника на отдел „Социална закрила” в дирекция „Социално подпомагане” /СП/ - Сердика. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/, като се е позовал на изменението, което е в сила от 28.07.2015 г. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна по касационната жалба – началникът на отдел "Социална закрила” в дирекция „Социално подпомагане” – Сердика, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Л. Л.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че правилно с оспорения акт е отказано отпускане на помощта по съображения за приложението на норма, която е действала към момента на постановяване на административния акт.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С...