Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Й. против решение № 88/03.11.2015г., постановено по адм. д. № 94/2015 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, при игнориране на доказателствата по делото отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът началникът на Гранично полицейско управление – Момчилград, редовно призован за съдебно заседание не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 88/03.11.2015г., постановено по адм. д. № 94/2015 г. по описа на Административен съд – Кърджали е отхвърлена жалбата на В. Х. Й. против заповед рег.№5397з-54/11.06.2015 г., издадена от началника на Гранично полицейско управление – Момчилград, с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца за това, че на 06.04.2015 г. лошо е изпълнил Заповед № 4074з-381-03.04.2015 г. на директора на РДГП Смолян за командироване на сили и средства в зоната на отговорност на ГПУ – Ново село, като е използвал личния си автомобил рег. [рег. номер на МПС] за придвижване до мястото на командироване, въпреки че му е било разпоредено да пътува със служебен автомобил ДК [рег. номер на МПС] – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган, защото съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанието „писмено предупреждение” може да бъде налагано от ръководни длъжности, каквато е длъжността „началник на Гранично полицейско управление”. Обоснован е извод относно спазване изискването за писмена форма, като е прието, че актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност - има посочен издател, положен подпис и ясно описан предмет. От съдържанието на оспорената заповед е установено, че същата е и надлежно мотивирана. Решаващият съд намира, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Дисциплинарното производство е образувано в рамките на срока, установен в чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, като служителят е дал писмени обяснения вх.№5397р-2204/05.05.2015 г. Анализирано е, че писмените обяснения са били взети предвид от началника на ГПУ, видно от разпореждането, поставено на обяснението, като в това разпореждане е прието, че описаното от жалбоподателя деяние представлява непълно и лошо изпълнение на заповед, за което в чл. 199, ал. 1 от ЗМВР се предвижда наказание „писмено предупреждение”. На обратната страна на обяснението е налице отбелязване, направено на 02.06.2015 г. от Й., от което се установява, че се е запознал с горното разпореждане, както и че е уведомен за възможността да представи допълнителни възражения и обяснения в 24-часов срок, като до 11.06.2016 г., служителят не се е възползвал от тази възможност.
След анализ на съдържанието на нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР първоинстанционният съд е обосновал извод за правилно приложение на материалния закон, спазване на процесуалните правила и съответствие с целта му. Така постановеното съдебно решение е правилно.
По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Релевантните за спора факти са изяснени в необходимата пълнота, от които безспорно е установено визираното в заповедта нарушение, подробно описано от фактическа страна и с изложени мотиви за вида на наложеното дисциплинарно наказание и неговия срок на действие. Установено е по категоричен начин виновно неизпълнение на заповед на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Смолян, която оспорващият – младши инспектор в ГПУ - Момчилград е бил длъжен да изпълни, като пътува със служебен автомобил до местоназначението на командироване за включване в гранично наблюдение. Това му поведение покрива признаците на фактическия състав на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което деяние, представляващо непълно и лошо изпълнение на доведена до знанието му заповед, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а именно „писмено предупреждение“.
Изводите на АС-Кърджали за спазване на изискването за форма на административния акт кореспондират със съдържанието на оспорената заповед, в която детайлно и точно е описано нарушението. Описанието на лошото изпълнение на конкретна заповед, изискваща конкретно поведение, което не е съобразено от служителя в определен ден е достатъчно детайлно, за да се индивидуализира деянието, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. В този смисъл са неоснователни оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон – чл. 210, ал. 1 от ЗМВР при формиране на аналогичен извод от АС-Кърджали. Причините за допуснатото нарушение и оказването на съдействие при възникнал проблем по време на предвижването на служителите в изпълнение на заповедта, която не е изпълнена точно, не променят обстоятелството, че не е спазена изрична и ясна заповед.
Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита на В. Й. в дисциплинарното производство. На служителя е предоставена възможност да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира ефективно защитата си. Напълно ясно е описанието на нарушението, изразяващо се в предприемане на пътуване с личен автомобил при изрично разпореждане в писмена заповед на началник това пътуване да се осъществи със служебен автомобил.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба и за допуснати нарушения от административния съд при формиране на извода за липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно решаващият съд е приел, че е спазена процедура на дисциплинарното производство относно сроковете за образуване на производството и изслушването на служителя. Последователно и задълбочено АС-Кърджали е разгледал всички извършени процесуални действия въз основа на събраните по делото доказателствата, от които е видно, че в хода на дисциплинарното производство служителят не е бил ограничен да реализира правото си на защита и му е предоставена възможност да представи писмени обяснения, което той е направил на 05.05.2015 г. и да бъде изслушан, за което е уведомен на 02.06.2015 г., но не се е възползвал от предоставената му възможност. На 02.06.2015 г. В. Й. е уведомен, че има възможност да представи допълнителни възражения и обяснения в 24-часов срок, а заповедта е издадена на 11.06.2015 г. т. е. след изтичане на този срок. Обстоятелството, че на 12.06.2015 г. (един ден след заповедта) е поставено отбелязване, че служителят не се е възползвал от предоставената му възможност не променя факта, че определения срок е бил изтекъл към датата на издаване на оспорената пред АС-Кърджали заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че липсват доказателства за превратно упражняване на власт при издаване на оспорената заповед на началника на ГПУ-Момчилград, респективно противоречие с целта на закона.
Като е достигнал до извод за неоснователност на жалбата на В. Й. административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/03.11.2015г., постановено по адм. д. № 94/2015г. по описа на Административен съд – Кърджали. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.