Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма]
, [населено място], с управител Телят Х., подадена чрез упълномощен адв. М., против
решение № 162 от 25.05.2015 г., постановено от Административен съд – Хасково, по адм. д. № 625/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и счита, че при издаване на процесния отказ за подпомагане не е извършена проверка на място, не е съставен контролен доклад и не е уведомен за извършените административни процедури, вкл. проверки. Заявява, че не е съгласен с констатациите на МЗХ и счита, че "оспореният административен акт - заповед № РД-09-114/27.02.2014г. на министъра на земеделието и храните" е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му. Касаторът твърди, че съдебният акт лежи единствено върху експертизата на вещо лице Е., която не е дала безпристрастно заключение, защото е подчинена на министъра на земеделието и храните. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи подадената жалба. Ответникът - изпълнителният директор на
Държавен фонд "Земеделие", [населено място] оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт П., който с писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото доказателствата и заключението на изготвената по делото СТЕ , което съдът е обсъдил заедно с тях , потвърждават еднозначно изложените
в
уведомителното
писмо
данни
за
наличието
на
двойно
заявени
площи
,
за
заявени
по
-
големи
от
реално
ползваните
площи
,
както
и
за
площи
,
попадащи
извън
специализирания
слой
„
Площи
в
добро
земеделско
състояние
”
за
2013
г
. Според участващия по делото прокурор
е
неоснователно възражението
за
допуснато
съществено
нарушение
,
поради
неуважаване
на
искането
за
замяна
на
вещото
лице
,
направено
при
изслушване
на
експерта
в
с
ъдебно заседание
, понеже
е
била
назначена
повторна
СТЕ,
от
която
жалбоподателят
се
е
отказал
.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, В. администативен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на
[фирма]
за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното
решение № 162 от 25.05.2015 г.
е
отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място] срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/13113 от 14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - С. по заявление за подпомагане с У. 26/190413/10933 и [фирма] е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - [населено място], разноски по делото в общ размер на 550 лева. За да достигне до този резултат Административен съд - Хасково е приел, че обжалваният отказ, обективиран в процесното уведомително писмо, е издаден от компетентен орган, съобразно регламентацията в чл. чл. 11а и 20а ЗПЗП и чл. 10, т. 7 от У. правилник на ДФ "Земеделие". Констатирано е, че атакуваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Първоинстанционинят съд е установил, че в оспореното уведомително писмо са изложени всички относими юридически факти, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право. Като фактически и правни основания за отказаното финансово подпомагане са посочени: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП - констатирани са при кръстосана проверка двойно заявени площи, кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., а по НР2 - чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - констатирани са при кръстосана проверка двойно заявени площи, кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че изложените фактически и правни основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, изразяват ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Според първоинстанционния съд при постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му, както и не са установени противоречия с приложимите материалноправни норми по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Първостепенният съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и на приетата съдебно - техническа експертиза, от които е извел извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалаваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че преди да издаде оспорения акт, административният орган е осигурил възможност на жалбоподателя да се запознае с всички доказателства и да участва в развилото се административно производство, като с уведомително писмо изх. № 02-260-2600/12879 от 14.09.2013 г. на вр. и.д. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е уведомил земеделския производител за площите, декларирани от повече от един кандидат, с приложена таблица на установените застъпвания и му е предоставена възможност да представи доказателства за правото си на ползване на застъпените площи, както и с писмо изх. № 70-2713/24.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните жалбоподателят е информиран, че възражението му срещу обхвата на проекта на специализиран слой "Площи в добро земеделски състояние" за кампания 2013 г. е неоснователно и че на обжалване с жалба до ВАС подлежи заповедта на горепосочения министър. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора за
неизвършена проверка на място и за липса на съставен контролен доклад, който да е връчен на земеделския производител. Съдът счита, че не е налице нарушение на нормите на чл. 24, т. 2 и чл. 28, т. 1 от
Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., защото визираните разпоредби не изискват по императивен начин провеждане на проверки на място и съставяне на контролен доклад за резултатите от тези проверки. В случая няма спор между страните относно обстоятелството, че процесните площи не са попаднали в обхвата на извършените 5% проверки на място през 2013г., с оглед на което за ответния административен орган не е съществувало задължение да извършва претендираната проверка на място и съответно да връчи на жалбоподател контролен доклад от такъв вид проверка. Първостепенният съд правилно е установил, че обжалваният отказ от изплащане на заявеното подпомагане изцяло по СЕПП и частично по НР2, е обоснован с посочени в процесното уведомително писмо основания по чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП по СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за съответната година, а по НР2 са налице основанията на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил площи, по-големи в сравнение с реално ползваните от него и за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че от заключението по назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява по безспорен начин, че общият размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП, по подаденото от жалбоподателя заявление възлиза на 116, 18 ха, а общият размер на недопустимата за подпомагане площ по НР2, по подаденото от жалбоподателя заявление е 2, 73 ха, поради това, че за част от тях са установени застъпвания, които не са отстранени, а за друга част - попадат извън допустимия за подпомагане слой за съответната година. Във връзка с установеното застъпване, жалбоподателят е бил надлежно уведомен с приложеното по делото уведомително писмо изх. № 02-260-2600/12879 от 14.09.2013 г. за площи, заявени от повече от един кандидат, което е връчено на жалбоподателя на 17.10.2013 г. Решаващият състав на Върховния административен съд счита, че както приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, така и изслушаната съдебно - техническа експертиза
потвърждават
категорично
изложените
в
процесното уведомителното
писмо
данни
за
наличието
на
двойно
заявени
площи
,
за
заявени
по
-
големи
от
реално
ползваните
площи
и
за
площи
,
попадащи
извън
специализирания
слой
„
Площи
в
добро
земеделско
състояние
”
за
2013
г
.
Те
потвърждават
и
общия
размер
на
недопустимата
за
подпомагане
площ
– 116.18
ха
по
СЕПП
и
2.73
ха
по
НР
2 и жалбоподателят не е оборил тази констатация в първоинстанционния процес и в хода на касационното производство.
Неоснователно
е твърдението на касационния жалбоподател
за
допуснато
съществено
нарушение
на
съдопроизводствените
правила
, изразяващо се
в
отхвърляне
искането
за
замяна
на
вещото
лице
,
направено
след
представяне на изготвената
съдебно - техническа експертиза и
след
изслушване
на
експерта
в
с
ъдебно заседание, проведено
на
24.02.2015
г
.
Първостепенният съд точно е преценил, че
самият факт
,
че
вещо
лице
Е.
работи
в
Общ
инска
служба
"Земеделие
” –
Д.
,
не
установява
предубеденост
или некомпетентност
на
експерта
при изготвяне и обосноваване на
представеното
от
него
заключение
.
Следва да се има предвид обстоятелството, че процесните имоти, за които е постановен атакувания отказ за подпомагане, се намират в Бургаска област, около [населено място] и [населено място], от което следва, че работата на изслушания експерт на територията на [населено място] не доказва обвързаност или пристрастност на вещото лице, като се има предвид и факта, че тя не е служител на ДФ"Земеделие" - Разплащателна дирекция.
Въпреки
това
,
с
надлежно определение
,
постановено
в
заседанието на 24.02.2015г.,
по
искане
на
оспорващия
първоинстанционният съд е
допуснал
повторна
съдебно
-
техническа
експертиза,
относно
която
обаче жалбоподателят е заявил, че се отказва с писмена молба, депозирана по делото на
14.04.2015
г
.
Настоящият съдебен състав намира, че е без правно основание твърдението на касатора, изложено в касационната му жалба, че
"оспореният административен акт - заповед № РД-09-114/27.02.2014г. на министъра на земеделието и храните" е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му. Следва да се има предвид обстоятелството, че в производството, проведено пред първоинстанционния съд оспореният акт не е горепосочената заповед № РД-09-114/27.02.2014г. на министъра на земеделието и храните, а
предмет на обжалване е Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/13113 от 14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - С. по заявление за подпомагане с У. 26/190413/10933. По делото няма данни жалбоподателят да е обжалвал
заповед № РД-09-114/27.02.2014г.
, която е самостоятелен административен акт, и да е поискал спиране на адм. д. № 625/2014г. до произнасяне на Върховния административен съд по законосъобразността на тази заповед. С оглед на това сега въведените възражения за
неспазване на изискуемана форма и съществени нарушения на процедурните правила по издаването на заповед № РД-09-114/27.02.2014г. не следва да се обсъждат в това съдебно производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 300 лв., чиито размер е определен съобразно
чл. 7, ал. 1, т. 4
и
§1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ
№ 162 от 25.05.2015 г., постановено от Административен съд – Хасково, по адм. д. № 625/2014 г.
ОСЪЖДА
[фирма]
, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с управител Телят Х., да запрати на Държавен фонд "Земеделие", [населено място] направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Особено мнение: