Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 620 от 25.11.2014 г. по адм. дело № 464 / 2014 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменен отказ на същия административен орган, обективиран в заповед № 78/ 14.08.2014 г., за назначаване на П. Б. И. на длъжност по служебно правоотношение и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като И. не отговаря на изискванията за назначаване по служебно правоотношение. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Монтана е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че отказът на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да назначи И. на длъжност по служебно правоотношение, независимо че е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон.
При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че административният акт е издаден в нарушение на § 36, ал. 1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и в противоречие с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Установено е, че ответникът по касационната жалба П. И. е назначен по трудов договор в Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция през м. май 2006 г. на длъжност „главен експерт (ръководител)“. Длъжността е пряко подчинена на изпълнителния директор на Разплащателната агенция и основните й функции са по ръководство и контрол на дейността и проверка на работата на експертите и главните експерти. До 2014 г. служителят заема в Държавен фонд „Земеделие“ последователно длъжностите „директор на областна дирекция“ и „административен директор на областната дирекция“. Последните две длъжности също са с ръководни и контролни функции (3 бр. длъжностни характеристики). Със заповед № 76/ 07.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ И. е възстановен на заеманата по трудово правоотношение длъжност „административен директор“ в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“- М. след като прекратяването на трудовото му правоотношение е отменено от съда. След като е уведомен, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, със заявление от вх. № 1715/ 12.08.2014 г. И. изразява желание да бъде назначен като държавен служител на длъжност „директор на областна дирекция“ на Държавен фонд „Земеделие“, като представя доказателства за образование, квалификация и професионален опит. След преценка на документите изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ приема, че служителят не отговоря на изискванията за заемана на длъжността и постановява заповед № 78/ 14.08.2014 г., с която отказва да го назначи като държавен служител.
При тези данни, правилно първоинстанционният съд приема, че отказът на административния орган да назначи И. като държавен служител е незаконосъобразен. Според разпоредбата на §36, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДСл, когато една длъжност, която се заема по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, лицето се назначава за държавен служител, ако отговаря на изискванията по чл. 7 от ЗДСл и подаде заявление по чл. 8 от ЗДСл в 14-дневен срок. В случая длъжността „административен директор“ заемана от И. по трудово правоотношение е определена за заемана по служебно с Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 01.07.2012 г., като съгласно т. 33 от същия за заемана на длъжността „директор на областна дирекция в Държавен фонд „Земеделие“ се изисква висше образование със степен „магистър“, ранг V старши и 7 години професионален опит. Правилно е преценено, че в случая предпоставките на цитираните норми са осъществени - И. подава заявление в срок и отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 1- 5 от ЗДСл, а също и на специфичните такива по чл. 7, ал. 1, т. 6 от закона. Същият е с висше образование, със степен „магистър“ и притежава необходимия професионален опит, разбиран като времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за заеманата длъжност съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. С оглед обстоятелството, че от м. май 2006 г. всички длъжности, заемани от И. в Държавен фонд „Земеделие“ са с ръководен характер (такава съобразно задълженията по длъжностна характеристика е и длъжността „главен експерт (ръководител)“, съдът правилно приема, че към датата на постановяване на отказа И. отговаря на изискванията за минимален професионален опит, предвидени в Класификатора на длъжностите в администрацията, тъй като повече от 7 години е изпълнявал ръководни длъжности в Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие".
Д., че условията за назначаване на служителя не са изпълнени, тъй като през периода 2006 – 2014 г. трудовото му правоотношение е било прекратявано два пъти, поради което същият не е упражнявал реално ръководни правомощия, правилно е приет за неоснователен. С оглед отмяната на двете уволнения като незаконни, трудовият стаж на И. се счита за непрекъснат и следователно установява и придобитият от служителя професионален опит съгласно чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Освен това обратното би означавало работодателят да получи предимство от собственото си неправомерно поведение.
Изложеното налага извода, че оспореният административен акт следва да бъде отменен и преписката – върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване изложеното по-горе. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по изложените по - горе съображения отменя отказа на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да назначи служителя на длъжност „директор на областна дирекция“ в Държавен фонд „Земеделие“ по служебно правоотношение съставът на Административен съд – Монтана постановява решение в съответствие с материалния закон.
Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените писмени доказателства, като длъжностни характеристики, трудова книжка и уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ установяват, че от м. май 2006 г. И. изпълнява последователно ръководни длъжности в Областна дирекция – М. на Държавен фонд „Земеделие“. Това както и доказателствата за завършено висше образование със степен „магистър“ и подадено в срок и съгласно чл. 8 от ЗДСл заявление, мотивират заключението, че предпоставките на § 36, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДСл, както и изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за заемана на длъжността „директор на областна дирекция“ в Държавен фонд „Земеделие“ са изпълнени. Това формира и крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на постановения административен акт, отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд - Монтана е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Държавен фонд „ Земеделие“ следва да заплати на П. И. 300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Сумата следва да бъде присъдена изцяло, тъй като е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Ето защо разноските за адвокат, направени от ответника по касационната жалба, не са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, а евентуалното възражение на касатора в този смисъл е неоснователно.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 620 от 25.11.2014 г. по адм. дело № 464 / 2014 г. на Административен съд - Монтана. ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], [улица] да заплати на П. Б. И. от [населено място] сумата 300.00 (триста) лева разноски в касационното производство. Решението е окончателно. Особено мнение: