Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Ж. в качеството й на ЕТ Г. Ж., [населено място], общ. Д., обл. Х., чрез адв. Н. П. против решение № 2595/25.11.2014г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 2096/2014г., в частта, в която е изменен ревизионен акт №[ЕИК]/14.06.2010г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 610/12.08.2010г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, като е намален начисления ДДС от 36 539.97 лева на 29 611.43 лева и съответните лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на чл. 122 от ДОПК, по съображения за правилност на решението, постановено при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция.

Касационният жалбоподател счита, че в решението са изложени противоречиви мотиви, въз основа на които от една страна е прието за незаконосъобразно начисляването на ДДС в размер на 3 925.52 лева по доставки от Д. Х. АД и в размер на 1822.25 лева от В. Е., а от друга страна е прието, че доставките на стоки са недоказани.

В устните състезания пред касационната инстанция и в представената по делото писмена защита на адв. К. В. се поддържат и доводи, че с влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд оп адм. дело № 12121/2014г. е отменен издаденият на ЕТ Г. Ж. ревизионен акт по ЗДДС за предходен период от 15.04.2007г. до 31.12.2007г. и е прието, че не е налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Касационният жалбоподател твърди, че фактическите основания за начисляване на ДДС по отменения акт са идентични с тези по процесния ревизионен акт, който обхваща периода от 01.01.2008г....