Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Р. Е. Р. от [населено място] срещу Решение № 624 от 06.02.2015 г., постановено по адм. дело № 4074 от 2014 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № [ЕГН]/18.09.2013год. ,

издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Единственият конкретен довод в касационната жалба е, че по аргумент от чл. 119, ал. 2 ДЖОПК оспореният РА е издаден от некомпетентен орган. В подкрепа на тезата си излага доводи в жалбата и допълнителна молба от 15.02.2016г., като претендира прогласяване на нищожността на оспорения РА и присъждане на осъществените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в о. с.з. оспорва нейната основателност и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес...