Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба, подадена от И. В. В. срещу заповед № 8121К-81/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискуемата форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон и в несъответствие с целта на закона, основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. И. В. иска да бъде отменена обжалваната заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата и в пледоария по същество на спора, чрез процесуалния си представител като акцентира върху твърденията си, че не е извършвал деянията, за които е наказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С обжалваната заповед № 8121К-81/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР във връзка с § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР на И. В. В. – доцент в катедра „Управление“ към факултет „Полиция“ при А. на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени пет отделни дисциплинарни нарушения от страна на И. В. В., а именно:

1. Не е взел отношение по данни, отразени в докладна записка рег. № 4581р-1367/13.03.2014 г. на зам.-декана на факултет „Полиция“ за допуснато нарушение от началника на сектор „Международно сътрудничество“, с което е омаловажил извършеното деяние, а същевременно е изпратил докладната записка до служителя, срещу когото са изнесени данни за извършено нарушение за вземане на отношение – деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина – омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР;

2. Поставил е резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-1674/21.03.2014 г., която показва, че е установил данни за извършено дисциплинарно нарушение и в същото време не е взел отношение по случая - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР;

3. Изготвил е предложение рег. № 458100-534/09.05.2014 г. до председателя на съвета на ректорите и национална агенция за оценка и акредитация, както и писмо рег. № 458100-768/13.06.2014 г., с което е предложил да бъде избран член на Акредитационния съвет, без Академичния съвет на А. на МВР да е обсъждал и вземал такова решение – деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина – превишаване на правомощия по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР;

4. Със заповед № 4581к-176/12.06.2014 г. е командировал началника на сектор „Международно сътрудничество“ с цел провеждане на обучение без лекторът да е отговарял на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба за професионално обучение на служителите от МВР и обучението не е било планирано по реда на наредбата, с което е нарушил вменено му с длъжностната характеристика основно задължение – да се разпорежда с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материални средства. Неизпълнявайки това свое служебно задължение е допуснал нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР;

5. С резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-059/22.07.2014 г. е разпоредил на факултетния съвет да включи в дневния ред предложения за обявяване на конкурси за академични длъжности без да са налице законови основания за това като по този начин е допуснал внасянето на необосновани и противоречащи на нормативната уредба предложения на факултативния съвет - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина – неизпълнение на служебни задължения по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР.

За всяко от тези дисциплинарни нарушения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Няма спор, че И. В. е държавен служител, доцент в катедра „Управление“ към факултет „Полиция“ при А. на МВР.

Повод за налагане на дисциплинарното наказание на В. е извършена проверка в А. на МВР, разпоредена със заповед № 8121з-750/20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи. С нея са установени данни за неправомерни действия от служители на А.. Изготвена е справка рег. № 8121р-33960/20.11.2014 г. до министъра като в нея са констатирани описаните пет дисциплинарни нарушения, извършени от В., и е дадено предложение до министъра да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо държавния служител.

На 21.01.2015 г. И. В. е поканен да се запознае с обобщената справка (л. 28). Депозирани са негови писмени обяснения с рег. № 4581р-205/12.01.2015 г. (л. 31), в който той поддържа тезата, че не е извършил дисциплинарните нарушения.

Министърът се е запознал с обобщената справка на 26.11.2014 г., като въз основа на нея е издал оспорената заповед № 8121К-81/20.01.2015 г.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед № 8121К-81/20.01.2015 г. е издадена от министъра на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. И. В. е държавен служител, доцент в А. на МВР и в качеството му на ректор на академията му е наложено наказание – „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", което е предвидено като дисциплинарно наказание в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.

Не се спори, че производство е започнало със заповед № 8121з-750/20.01.2014 г., издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи, както и че е приключило в предвидените от закона срокове с оглед датата на извършване на деянието, за което е наложено наказанието и датата, на която материалите от обобщената справка са достигнали до дисциплинарно наказващия орган, респективно той е открил нарушението.

На практика по делото безспорно се установява, от събраните писмени доказателства, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище преди да му бъде наложено наказанието.

В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не са налице, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, както и че в нея липсва точно и пълно описание на обстоятелствата, при които са извършени вменените му нарушения. Този наведен в жалбата довод се опровергава от събраните в хода на производството доказателства, предоставени с преписката от административния орган. Нарушенията и обстоятелствата, при които те са настъпили са описани точно, ясно и конкретно от страна на дисциплинарно наказващия орган. Извършените от В. деяния, са квалифицирани правилно като дисциплинарни нарушения от административния орган, като отговорността му е подведена под правилната законова норма. Настоящият съдебен състав намира, че от всички събрани доказателства по делото се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице.

Неоснователни са твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при издаването на обжалваната заповед,. От приложените по делото документи се установява изключително стриктно спазване на цялата процедура по ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", като В. е бил запознат с цялостните резултати от проведената проверка, противно на твърдяното в жалбата му до съда. Видно от поставения подпис от страна на В. (л. 64), той се е запознал с изготвената справка рег. № 8121р-33960/20.11.2014 г. на 12.01.2015 г. Това се потвърждава и от подписаната от него без възражения на същата дата Покана за даване на писмени обяснения рег. № 8121р-41441/22.12.2014 г. (л. 65), в която обстойно са описани, както вменените му нарушения, така и резултатът от извършената проверка, приключила с обобщената справка.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за наличието на порок в административния акт относно формата му и липсата на задължителни реквизити. От приложената към делото заповед, предмет на производството е видно, че тя съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Относно наведените в жалбата твърдения за немотивираност административния акт, следва да се отбележи, че съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно разследващия орган. Видно от обобщената справка относно наличието на основания за налагане на дисциплинарна отговорност, изготвени от дисциплинарно разследващия орган, която е цитирана в обжалваната заповед, извършените нарушения и данните за извършителя, мястото на извършване, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, са обобщени в съответствие с императивната норма на закона подробно в рамките общо на 16 страници.

Следователно оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, налице е и позоваване на изготвени предварително други документи, в които всяко от отделните съображения е доразвито в изключително подробен вид и без противоречие с основния текст на заповедта.

В атакуваната заповедта изрично е посочено, че при определянето на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган е взел предвид и обсъдил обстоятелствата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения. Липсват каквито и да е било доказателства, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, поради което оспорването трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, П. отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

оспорването на И. В. В., [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Р., срещу заповед № 8121К-81/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА

И. В. В. от [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Р., да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО

може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщените до страните пред петчленен състав на Върховен административен съд.

Особено мнение: