Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. И. Г. против решение № 473 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 519 /2014 г. на Административен съд - Враца, с което жалбата му против заповед рег. № 163/31.07.2014 г. на началника на Районно управление „Полиция“ (РУП) А. – К. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Враца е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ППЗМВР отм. ) реквизити и е подписана от издателя.

Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР отм. и резултатите от нея са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 5929/ 09.06.2014 г.), а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР – наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя (сведение от 13.05.2014 г.) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР отм. ,

В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР отм. за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. По делото е установено, че на 09.05.2014 г. жалбоподателят, държавен служител кат. Е, старши полицай в „Охрана на обществения ред“ от група „Охранителна полиция“ към РУП А.- К., разпределен на пост 32А (складова база „М-база“, [населено място]), не изпълнява служебните си задълженията си по патрулно – постова дейност, като не извършва обход на територията, въпреки че отразява обратното в информационната карта и ползва почивка, без да уведоми за това ОДЧ. Правилно е преценено, че извършеното от служителя е в нарушение на т. 5.2 и 6.2. от Указание № 2161/10.03.2014 г. на началника на РУП А. - К. относно изпълнение на патрулно-постовата дейност на пост 32А /складова „М-база” [населено място]/. При тези данни аргументирано е прието, че неизпълнението на служебните задължения следва да се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР отм. , което съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР отм. обоснова налагане на дисциплинарно наказание „порицание” в какъвто смисъл е издадената заповед.

Възражението, че указанието, чиито разпоредби са нарушени е издадено от компетентен орган, е неоснователно. Принципно косвен съдебен контрол върху този акт не може да бъде извършван. Независимо от това, правилно първоинстанционният съд се позовава на нормите на Инструкция № Із-633/25.03.2013 г. за патрулно-постова дейност отм. и конкретно на чл. 30. ал. 1 и 2 от същата, според които за всеки участък за обслужване се изготвя указание за изпълнение на П. (образец - приложение № 2), което се утвърждава от съответните длъжностни лица по чл. 26, ал. 1 и 2, включително от началниците на РУП. Приложеното по делото указание е изготвено от началника на РУП А. К. и напълно съответства на цитирания образец - приложение.

Д., че охраняваният обект е извън територията на РУП А.- К., поради което началникът на управлението не разполага с компетентност да издаде указание за наряда, също е неоснователен. Складовата база се охранява от служители на това районно управление, поради което именно в правомощията на неговия началник е да издаде указание за патрулно-постовата дейност на този пост.

Правилно е преценено, че доводите, свързани с разположението на леглата във фургона и възможността, проверяващите да възприемат обстановката в помещението, са ирелевантни, тъй като не променят факта, че в нарушение на изискванията на патрулно - постовата дейност служителят не е извършил обход на района и не е докладвал в ОДЧ за ползването на почивка, а именно това са деянията, за които същият е наказан.

Д. за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.

Изводите на съдебния състав за отсъствие на основания за отмяна на заповедта за налагане на наказание са в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства, като сведения от служителите Г. и М., справка за извършената проверка на наряда, в който участва жалбоподателя, указанието за изпълнение на патрулно - постовата дейност на началника на РУП А.- К. и ежедневната ведомост, мотивират съдебния състав да приеме, че служебните задължения по провеждане на наряда не са изпълнени и от страна на Г. е допуснато нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание. С оглед изброените доказателства, които установяват по несъмнен начин фактите, описани в заповедта и послужили като основание за санкциониране на служителя, неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд е извел фактическа обстановка, различна от тази в административния акт и по този начин е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Установеното по делото поведение на жалбоподателя кореспондира изцяло с описаното в заповедта. Това обосновава и възприета в административния акт и от съда квалификация на деянието като предприето в нарушение на т. 5.2 и 6.2. от Указание № 2161/10.03.2014 г. на началника на РУП – А. К. относно изпълнение на патрулно-постовата дейност на пост 32А.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 473 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 519/ 2014г. на Административен съд – Враца. Решението е окончателно. Особено мнение: