Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ „Земеделие“) против решение № 835 от 27.04.2015 год., постановено по адм. дело № 3427/2014 год. на Административен съд Пловдив, с което е отменено

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено фи­нан­сово подпомагане по схемата за подобряване качеството на плодове и зеленчуци произвеждани в България (СППЗ) по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 год. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за националните допла­щания и за специфичното подпомагане за 2013 год. с изх. № 01-6500/12325 от 04.11.2014 год. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, в частта му с която е извършено прихващане от оторизираната су­ма по СППЗ по заявлението на Н. Н. Д. с У. 16/070613/33506 за кампания 2013 год. в размер на 1 715, 63 лева, сума в същия размер. Преписката е върната на административния орган в тази й част за ново произнасяне в 1 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на съдебния акт. С касационната жалба са изложени

доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски в размер на 600 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Н. Н. Д., [населено място] в писмен отговор

и молба изразява становище за неоснователност на жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в оспорения административен акт липсват фактически мотиви и с оглед на представените доказателства и установените обстоятелства не може да се изведе волята на административния орган. Споделя правните изводи на съда относно липса на елементите за прихващане, уредени в разпоредбите на чл. 103 от ЗЗД.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Н. Д. против уведомително писмо

за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за подобряване качеството на плодове и зеленчуци произвеждани в България (СППЗ) по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 год. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за националните доплащания и за специфичното подпомагане за 2013 год. с изх. № 01-6500/12325 от 04.11.2014 год.

на изпълнителния директор на държавен фонд “Земеделие” единствено в частта му, в която е посочена за удържана сума от 1715, 63 лева, приспадната в резултат на санкции от други предходни периоди. В жалбата пред първоинстанционния съд са изложени възражения за липса на мотиви към акта, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума, както и това, че не съществува правна норма, която да дава основание на ДФ „Земеделие“ да прихваща по този начин.

От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е

кандидатствал с общо заявление за плащания на площ с У. № 16/070613/33506 за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за национални доплащания за хектар земеделска земя (Н.), по Схемата за плащания природни ограничения на земеделски стопани в райони различни от планинските (НР2), по Схемата за Агроекологичните пла­щания (АЕП) и по Схемата за подобряване качеството на плодове и зеленчуци (СППЗ).

В резултат на заявлението и проведеното административно производство е изготвено оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с което са оторизирани в цялост заявените по СППЗ от кандидата площи и количества продукция, допустими за подпомагане и е оторизирана сума по СППЗ в размер на 1 715, 63 лева, която не е била изплатена поради прихаващането й със същата сумата, представляваща съгласно обясненията, дадени под Таблица 2: Извършени плащания по СППЗ (в лева) “приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ”.

Във връзка с конкретния спор административният орган е представил: Уведомително писмо

изх.№ 02-160-6500/9219 от 09.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие

“, с което по АЕП код АП02 е наложена санкция за бъдещ период в размер на 25957, 16 лева; Уведомително писмо

изх. № 02-160-6500/15406 от 20.09.2013 год. на вр. и.д. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие

“, с което по СЕПП и НР2 е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 26392, 74 лева и Уведомително писмо

изх. № 02-160-6500/4715 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие

“, с което по СЕПП, СНДП и НР2 е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 53866, 63 лева. При тези данни по делото съдът е счел, че

процесното УП е издадено от компетентен орган, но при нарушение на изискването за мотивираност на тази категория актове, въведено с правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК (погрешно изписано в решението „чл. 58, ал. 2, т. 4 от АПК“)

, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените основания се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт.

На второ място съдът е анализирал разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 год. за прихващане и на чл. 5б от Регламент № 885/2006 год. на Европейската комисия и е счел, че следва да се приложи институтът на прихващането, уреден в чл. 103-105 от ЗЗД като е изследвал предвидените в него предпоставки. При това е приел, че

нито едно от представените по делото уведомителни писма от страна на ответника, с които се сочи да са наложени санкции за бъдещи периоди на бенефициента, не е добило статута на стабилен административен акт, доколкото съответното съдебно производство, образувано по повод оспорване законосъобразността на същите, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Счел е, че по никакъв начин не става ясно, с кои точно изискуеми и ликвидни публични държавни вземания е извършено процесното прихващане.

Това е дало основание на съда да приеме, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената част на акта, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което го е отменил в тази му част.

Така постановеното решение е неправилно.

Неправилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумата. В пояснението към Таблица № 2, като част от административния акт е посочено на първо място, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми. Яснотата за жалбоподателя се установява от това, че цитираните уведомителни писма, с които са наложени на земеделския производител санкции за бъдещи периоди са връчени на жалбоподателя и същите са обжалвани или са в производство по обжалване от Д., в т. ч. и в частта им, с която са наложени именно тези санкции за бъдещи периоди. В тях ясно е посочено, че санкционираните жалби ще бъде прихваната от бъдещи плащания на земеделския стопанин, в съответствие с чл. 5б от Регламент № 885/2006 година на Европейската комисия. Анализът на тези доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност сочи, че липсата на конкретизация на основанието за удържане на сумата, не е застрашило и осуетило правото на земеделския производител на защита. Поради това дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществен характер, налагащ отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

На следващо място, съдът неправилно е приложил за конкретния случай нормата на чл. 103 от ЗЗД, която касае договорни взаимоотношения. Удържането на суми при прилагане на мерките за подпомагане, е предмет на регламентация в Регламент № 1122/2009 година и Регламент № 885/2006 година. В разпоредбата на чл. 58 от първия е въведено в случай на наддеклариране с повече от 50%, изключване на бенефециента от получаване на бъдеща помощ. Начинът на възстановяването е чрез прихващане в съответствие с чл. 5б от втория регламент.

Неоснователно е позоваването на първоинстанционния съд на реда, предвиден в чл. 162 и следващите от ДОПК. Той би се задействал само при недължимо платени и надплатени суми, както и при неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми. Именно, за да не се стига до там, Европейската комисия е уредила приоритетно начин на възстановяване чрез прихващане с бъдещи плащания, които предстои да бъдат извършени от разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер.

Неоснователно е възражението в отговора по касационната жалба, че регламент /ЕО/ № 885/2006 год. на Комисията е отменен на 03.09.2014 год. и към

момента на издаване на процесното уведомително писмо 04.11.2014 год. не е действал, тъй като отмяната на регламента е в сила от 01.01.2015 год.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с отмяната на Уведомително писмо

изх. № 02-160-6500/15406 от 20.09.2013 год. на вр. и.д. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие

“, потвърдена с окончателното Решение № 14156 от 22.12.2015 год. постановено по адм. дело № 1503/2015 на ВАС се потвърждава незаконосъобразността на процесното в настоящия спор уведомително писмо. Както стана ясно, това не е единственото уведомително писмо, с което на жалбоподателя са наложени санкции за бъдещи периоди, които санкции в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията следва да бъдат прихванати от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. За пълнота следва да се отбележи и това, че с Определение № 250 от 04.12.2014 г. постановено по адм. дело № 10915/2013 г на АССГ и потвърдено с Определение № 1694 от 17.02.2015 г. по адм. дело № 1704/2015 на ВАС, е оставена без разглеждане жалбата на Н. Д. като просрочена срещу Уведомително писмо

изх.№ 02-160-6500/9219 от 09.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие

“, с което е и наложена санкция за бъдещ период в размер на 25957, 16 лева и същото към настоящия момент е придобило статут на стабилен административен акт.

Предвид изложеното, като не е съобразил всички тези обстоятелства, административният съд неправилно е отменил административния акт в оспорената му част. Решението противоречи на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени, а подадената жалба, като неоснователна, подлежи на отхвърляне.

При този резултат на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски пред двете инстанции следва да се уважи. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция е направена своевременно и в първоинстанционното и в касационното производство. Ето защо, ответникът в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, в размер общо на 600 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 835 от 27.04.2015 год., постановено по адм. дело № 3427/2014 год. по описа на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Н. Н. Д., [населено място] против

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено фи­нан­сово подпомагане по схемата за подобряване качеството на плодове и зелен­чуци произвеждани в България (СППЗ) по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 год. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за националните доплащания и за специфичното подпомагане за 2013 год. с изх. № 01-6500/12325 от 04.11.2014 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, в частта му с коя­то е извършено прихващане на оторизираната су­ма по СППЗ в размер на 1 715, 63 лева, със сума в същия размер

.

ОСЪЖДА Н. Н. Д., [населено място] да заплати на Държавен фонд “Земеделие” сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: