ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3837

гр. София, 06.08.2024 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.03.2024 (двадесети март две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Мария Христова

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4106 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 12 146/10.07.2023 година, подадена от Ж. Г. П., срещу решение № 660/06.06.2023 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1395/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 93/07.06.2022 година на Районен съд Поморие, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 21/2022 година, с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. П. срещу „ЗК Л. И. АД гр. София искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 30.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на реализирано на 29.012021 година в гр. Поморие, поради виновно поведение на З. Я. Г. като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. [рег. номер на МПС] , застраховано за риска по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество, пътнотранспортно произшествие и на сумата от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на същото произшествие неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, дължима се за периода от 29.01.2021 година до 13.01.2022 година и заедно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на предявяване на исковете 17.01.2022 година до окончателното плащане.

В подадената Ж. Г. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Окръжен съд Бургас е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявените от касаторката срещу „ЗК Л. И. АД гр. София искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ЗК Л. И. АД гр. София е подал отговор на същата с вх. № 14 371/17.08.2023 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 660/06.06.2023 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1395/2022 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Ж. Г. П. е била уведомена за обжалваното решение на 09.06.2023 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 12 146/10.07.2023 година, като 09.07.2023 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Бургас е изложил мотиви за това, че в случая не се спорело, че на 29.01.2021 година в [населено място] било настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от З. Я. Г., и лек автомобил „Ф. Г. 3“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Ж. Г. П., от което последната била получила телесни увреждания-мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, като била хоспитализирана в НХО на „МБАЛ-Бургас“ АД гр. Бургас за периода от 29.01.2021 година до 31.01.2021 година. За пътнотранспортното произшествие била съставена от органите на МВР карта за регистрация на ПТП рег.№ 320р-1085/29.01.2021 година, в която били отразени участниците в произшествието, вида на същото-сблъскване на МПС: удар отзад, най-вероятната причина за него–нарушение на водач, както и схема на ПТП № 49/29.01.2021 година, в която било отразено разположението на автомобилите и повредите по същите. За случая било образувано досъдебно производство № 320 ЗМ-24/2021 година по описа на РУ-Поморие при ОДМВР-Бургас против водача З. Я. Г., което било прекратено с постановление от 27.08.2021 година, на прокурор при Районна прокуратура Бургас, ТО-Поморие, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието било несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. От представената застрахователна полица № BG/22/120002307068/15.08.2020 година било видно, че управлявания от Г. автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. [рег. номер на МПС] имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ с „ЗК Л. И. АД гр. София, със срок на действие от 16.08.2020 година до 15.08.2021 година. При така установените факти, въззивната инстанция напълно споделяла решаващите правни изводи на Районен съд Поморие за неоснователност на предявените искове за обезвреда, които били формирани въз основа на изяснената фактическа обстановка, съобразно ангажираните от страните доказателства, като съставът на Окръжен съд Бургас намирал същите за правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препращал към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 от ГПК. По изложените във въззивната жалба на Ж. Г. П. оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следвало да се отбележи, че неоснователни били възраженията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, неуважавайки доказателствени искания на П.. Следвало да се посочи, че с доклада на делото първоинстанционният съд бил обявил на страните, че по доказателствените им искания ще се произнесе в съдебно заседание, т. е; . в първата инстанция Ж. Г. П. била имала възможност да ангажира гласни доказателства чрез разпит на свидетели, но същата не била сторила това, като вместо да поддържа това искане в съдебното заседание, процесуалният й представител изрично бил заявил, че няма доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Що се отнасяло до исканията за експертизи, следвало да се посочи, че такива ищцата не била правила в първата инстанция, а назначаването на съдебна автотехническа и медицинска експертизи било поискано от ответната страна „ЗК Л. И. АД гр. София, която впоследствие се била отказала от това си искане. В този смисъл, възраженията във въззивната жалба за допуснати от Районен съд Поморие процесуални нарушения били неоснователни. По посочените съображения, въззивният съд не бил уважил като преклудирани исканията за събиране на доказателства във въззивната инстанция, поради липса на предпоставките по чл. 266 от ГПК. Неоснователни били и възраженията на Ж. Г. П. за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, тъй като не поискал от нея да представи доказателства за механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В случая, с доклада на делото Районен съд Поморие правилно бил разпределил доказателствената тежест, като бил указал на П., че в нейна тежест било да установи предпоставките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, без вината на делинквента, а именно-противоправността на деянието на застрахования водач и причинната връзка между това деяние и настъпилите вреди, т. е. да установи механизма на произшествието. Затова не било налице нарушение от съда на чл. 146 от ГПК и изложените в този смисъл възражения на Ж. Г. П. били неоснователни, като на преценката на страната било предоставено какви доказателства да ангажира за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства при правилно разпределена от съда доказателствена тежест. Неоснователни били и оплакванията, че първоинстанционният съд бил направил свои субективни правни изводи, които не били основани на представените доказателства. В случая, Районен съд Поморие бил анализирал доказателствата по делото, като правилно бил преценил, че от същите не се установявали елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане-противоправност на деянието и причинна връзка между него и вредата. За основателността на предявените искове било необходимо установяването на следните кумулативно предвидени в закона предпоставки-настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от застрахования водач на МПС, чието виновно противоправно поведение било довело до настъпване на застрахователното събитие и причиняването на вреди, както и наличие на причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат. За установяването на тези предпоставки, Ж. Г. П. се позовавала единствено на материалите от образуваното досъдебно производство, което било прекратено с постановление на прокуратурата. С оглед липсата на влязла в сила присъда, имаща съгласно чл. 300 от ГПК задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя, в производството в тежест на Ж. Г. П. било да установи, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. [рег. номер на МПС]. Представената по делото карта за регистрация на пътнотранспортно произшествие не представлявала протокол за ПТП по смисъла на чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 година за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ. В същата не било удостоверено волеизявление на застрахования водач, което да обективирало неизгодни за него факти, като противно на твърденията на Ж. Г. П. картата била подписана само от съставителя, но не и от водача Г.. Затова, като писмено доказателство представената карта за регистрация на пътнотранспортното произшествие не установявал механизма на същото и не се ползвала с обвързваща доказателствена сила за това обстоятелство, както правилно бил приел и първоинстанционният съд, поради което в тежест на Ж. Г. П. било да установи механизма на пътнотранспортното произшествие и противоправното поведение на делинквента. От друга страна, актовете на органите на досъдебното производство, макар и да били официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, не представлявали доказателство за механизма на пътнотранспортното произшествие и за поведението на участниците в него, тъй като отразявали мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставките за наказателно преследване на определено лице, но нямали задължителна сила за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието. Предвид на това, прокурорското постановление от 27.08.2021 година за прекратяване на досъдебното производство, поради несъставомерност на деянието, не ангажирало съда с доказателствена сила относно установените в същото факти, като такава сила имала единствено присъдата на наказателния съд. Затова въззивният съд намирал, че представената по делото карта за регистрация на ПТП и съставените документи по досъдебно производство № 24/2021 година по описа на РУ-Поморие при ОДМВР-Бургас, не представлявали доказателства, въз основа на които съдът можел да изгради изводи относно механизма на твърдяното от Ж. Г. П. произшествие. Други доказателства за установяване на твърдения механизъм на пътно-транспортното произшествие и на причинната връзка между деянието и вредите не били ангажирани от П., въпреки правилно указаната й в доклада от първоинстанционния съд доказателствена тежест за установяването на тези обстоятелства. По делото не били събрани гласни доказателства и експертизи, въпреки дадената за това възможност, като в съдебно заседание процесуалният представител на Ж. Г. П. изрично бил заявил, че няма доказателствени искания. Поради това, въззивният съд намирал, че по делото не било установено при условията на главно и пълно доказване наличието на противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес МЛ 270“ с рег. [рег. номер на МПС] и това, че телесните увреждания на Ж. Г. П. се намират в причинно следствена връзка с това противоправно поведение. Поради недоказване на предпоставките от състава на непозволеното увреждане, предявените искове против „ЗК Л. И. АД гр. София се явявали неоснователни и правилно били отхвърлени от Районен съд Поморие. По тези съображения Окръжен съд Бургас намирал въззивната жалба на Ж. Г. П. за неоснователна, а поради съвпадане изцяло на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от Районен съд Поморие решение следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ж. Г. П. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания, като изложи собствени мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните доводи, при съобразяване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?, както и за това, в какво точно се изразява недоказването на непозволеното увреждане от ищцата?.

Вторият от поставените въпроси е общ и по съществото си предполага касационният съд да изяснява и посочва защо въззивният съд е приел, че исковата претенция на Ж. Г. П. е неоснователна. Предвид на това същият не е правен въпрос, който може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване, съгласно указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Въпросът изисква извършването на проверка на правилността на въззивното решение, произтичаща както от процесуалните действия на съда по събиране и оценка на доказателствата, така и от приетите от него фактически и правни изводи. Такава проверка обаче може да бъде извършвана само ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, но е недопустима в настоящия етап от производството по селектиране на касационните жалби по чл. 288 от ГПК. На този етап може да се извършва преценка само за очевидна неправилност, която е основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от Ж. Г. П. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Бургас.

Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Ж. Г. П. също не обосновава допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас, тъй като при постановяването му съдът се е съобразил с вмененото му от закона и конкретизирано от съдебната практика задължение да се произнесе по повдигнатия пред него спор в очертаните от въззивната жалба и отговора на същата рамки, като обсъди всички оплаквания, твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, като в границите на установения с жалбата предмет на въззивното производство извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, въз основа на която формира собствени изводи по съществото на спора, които да намерят израз в мотивите към решението му.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 660/06.06.2023 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1395/2022 година, по подадената срещу него от Ж. Г. П. касационна жалба с вх. № 12 146/10.07.2023 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 660/06.06.2023 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1395/2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.