ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1166

гр. София 10.03.2026 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 05.03.2026 (пети март две хиляди двадесет и шеста) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Мария Христова

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4106 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С молба вх. № 14 048/13.08.2024 година, подадена по пощата на 09.08.2024 година, „ЗК Л. И. АД [населено място], е поискало да бъде допълнено постановеното по делото определение № 3837/06.08.2024 година, в частта му за разноските, като му бъде присъдено сумата от 500.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Препис от молбата е бил връчен на Ж. Г. П., като по делото е постъпил отговор от същата с вх. № 16 238/26.09.2024 година, подаден по пощата на 24.09.2024 година, с който подадената от „ЗК Л. И. АД [населено място] молба по чл. 248 от ГПК е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение.

С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от „ЗК Л. И. АД [населено място] срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното:

С постановеното по делото определение № 3837/06.08.2024 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 660/06.06.2023 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1395/2022 година, по подадената срещу него от Ж. Г. П., касационна жалба с вх. № 12 146/10.07.2023 година. Поради това по отношение на ответника по касационната жалба „ЗК Л. И. АД [населено място] са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК и П. му дължи направените в касационното производство разноски. Такива обаче не са присъдени по реда на чл. 81 от ГПК с постановеното от касационния съд определение, макар и в подадения отговор на касационната жалба с вх. № 14 371/17.05.2023 година да е било направено искане за това, тъй като не са били представени доказателства за извършването им. Към молбата за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските са представени договор за правна помощ № 162/24.08.2023 година, фактура № 39/29.08.2023 година и платежно нареждане за кредитен превод от 27.09.2023 година, с които молба вх. № 14 048/13.08.2024 година цели да установи извършването на търсените от него разноски.

Съгласно т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК претенцията за разноски по чл. 80 ГПК в исковото производство може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. От това правило се допуска изключение в случаите когато производството по делото приключи след разглеждането му в закрито съдебно заседание, без призоваването и участието на страните. В този случай искането за присъждане на разноски може да бъде заявено с искането по чл. 248 от ГПК, с което да бъдат представени доказателства за извършването им. Предвид своята специфика касационното производство може да приключи окончателно с постановяване на определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, при което делото се разглежда и актът се постановява в закрито заседание. Това обаче не означава, че ответникът по касационната жалба е лишен от възможността да участва в производството до този момент. Същият има такава възможност като подаде отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Поради това искането на тази страна за присъждане на разноски в касационното производство може да бъде направено, съответно да се представят доказателства за извършването им, от момента на подаването на отговора на касационната жалба до датата на насроченото закрито съдебно заседание по допускането на обжалването по чл. 288 от ГПК. В този смисъл са определение № 4045/16.09.2024 година, постановено по гр. д. № 2147/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 3255/26.06.2024 година, постановено по гр. д. № 5191/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 60 263/20.10.2021 година, постановено по гр. д. № 971/2021 година, определение № 4350/01.10.2024 година, постановено по гр. д. № 349/2024 година, определение № 3238/23.06.2025 година, постановено по гр. д. № 3842/2024 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 531/19.02.2025 година, постановено по т. д. № 862/2024 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. В случая „ЗК Л. И. АД [населено място] не е представило доказателства за извършените от него в касационното производство разноски, нито с отговора на касационната жалба, нито до заседанието по чл. 288 от ГПК, което е било на 20.03.2024 година, като е без значение, кога е обявен съдебния акт.

С оглед на това искането на „ЗК Л. И. АД [населено място] за допълване на постановеното по делото определение № 50 306/07.08.2023 година определение № 3837/06.08.2024 година е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. Производството по чл. 248 от ГПК е средство за защита на страната срещу допуснато от съда неправилно изчисление или пропуск да се присъдят своевременно поискани разноски, за извършването на които своевременно са били представени доказателства. В конкретния случай искането за присъждане на разноски е било направено своевременно, но доказателствата за извършването им са били представени след установения за това срок, без да са посочени извинителни причини за това. Поради това чл. 248 от ГПК е неприложим, тъй като не се касае до пропуск или грешка на съда, а до такива на съответната страна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14 048/13.08.2024 година, подадена по пощата на 09.08.2024 година, от „ЗК Л. И. АД [населено място], [улица], с която дружеството е поискало да бъде допълнено определение № 3837/06.08.2024 година, постановено по гр. д. № 4106/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му за разноските, като му бъде присъдено сумата от 255.65 € (500.00 лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.