Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, е образувано по касационна жалба от З. В. Т. от [населено място], против Решение № 5483/18.08.2014 г. по адм. д. № 2531/13 г. на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/, срещу Министерство на външните работи за заплащане на имуществени вреди, произтичащи от отменена по съдебен ред незаконосъобразна заповед № К-687/13.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на дългосрочната му командировка в посолството на Р. Б в Х. - [населено място], с искане да се отмени като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и като необосновано отм. енителни основания по чл. 209., т. 3 от АПК.
Касаторът, редовно призован, не се явява и не представя нови писмени доказателства, но от негово име пълномощникът му адвокат Т. поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът - Министерство на външните работи, чрез процесуалният си представител юрисконсулт В. оспорва основателността на касационната жалба, като моли съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.
Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 2,...