Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] и на [фирма] срещу Решение № 357 от 01.10.2014 г. по адм. дело № 14/2014 г. по описа на Административен съд В. Т, 1 състав в съответните му части.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт №[ЕИК] от 05.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Т., в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 301 095, 70 лева по фактури, издадени от [фирма] и [фирма], както и в частта, в която Дирекция "ОДОП" - [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер на 15129, 75 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че по делото не са налице достатъчно убедителни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че [фирма] и [фирма] са реализирали процесните доставки в полза на [фирма]. Иска отмяната на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП - [фирма], в писмен отговор по делото оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Касаторът - [фирма], обжалва решението в частта, в която АСВТ е отхвърлил жалбата му срещу Ревизионен акт №[ЕИК] от 05.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Т., в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. В касационната жалба се изразява становище за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановени в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че от преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по ССчЕ и САТЕ по категоричен начин се установява действителното осъществяване на процесните доставки от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да се отмени. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба на [фирма] - директорът на дирекция "ОДОП" - [населено място], в писмен отговор изразява подробно становище за нейната неоснователност и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на [фирма] и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

Производството пред Административен съд В. Т е образувано по жалба на [фирма] срещу Ревизионен акт №[ЕИК] от 05.09.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Т., в частта потвърдена с Решение № 577/14.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Т., с който на ревизираното дружество за данъчни периоди от 01.01.2009г. – 31.12.2011г. са определени за внасяне данък върху добавената стойност в общ размер на 428 705, 27 лв. и лихви в размер на 91 635, 71 лв.

Установените с РА задължения по ЗДДС са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 428 705, 27 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчни събития по чл. 25 от същия закон, по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет – продукти от животински произход (различни видове меса).

С обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 4 фактури, издадени от [фирма], и 114 фактури, издадени от [фирма], АСВТ е обосновал извод за незаконосъобразност на РА, обсъждайки ангажираните писмени документи - приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, търговски документи, фактури от предходни доставчици и др., както и събраните в хода на производството гласни доказателства и заключения от експертизи. Според съда е установено по категоричен начин реалното извършване на доставките - доказано е приемо-предаването на стоката. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] съдът е приел, че от съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства не е доказано извършването на процесните доставки от тези доставчици в полза на [фирма].

Настоящият съдебен състав на О. отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. 1.

По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП:

Оплакванията на касатора са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, О. отделение.

Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, че първоинстанционният съд е пренебрегнал част от събрания доказателствен материал, а други доказателства е тълкувал превратно. Касаторът не е посочил кои точно доказателства счита, че съдът е пренебрегнал и кои е тълкувал превратно. Настоящата инстанция намира, че АСВТ е обсъдил всички представени по делото доказателства по отделно и съвкупно като въз основа на направения анализ е стигнал до законосъобразни изводи.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че в хода на ревизионното производство от страна на [фирма] не са представени съпътстващи документи към процесните фактури. Това обстоятелство се опровергава от самия ревизионен доклад, в който на стр. 44 изрично са посочени доказателства, представени от ревизираното лице (фактури за доставка, документи за извършено плащане, приемо-предавателни протоколи, търговски документи, складови разписки, пътни книжки).

Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението в жалбата, че АСВТ не е анализирал момента на представяне на част от доказателствата от страна на [фирма], което е довело до различни правни изводи от направените в РА. Следва да бъде изложено, че в ДОПК не е посочен преклузивен срок за представяне на доказателства от страна на ревизираното лице, поради което късното им представяне би било от значение единствено по отношение на прилагането на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Всички представени доказателства в ревизионното производство и последвалото го съдебно производство следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност и въз основа на тях следва да се обоснове крайният извод на съда, което касационната инстанция намира, че по отношение на доставчиците [фирма] и [фирма] административният съд е направил.

Правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът на АСВТ за доказана реалност на доставката по 4 фактури, издадени от [фирма]. Предмет на процесните фактури е доставка на замразен пилешки прат. Стоката е предадена на [фирма] с приемо-предавателни протоколи (л. 316-319 син класьор) и търговски документи (л. 2889, 2891, 2893 и 2895 от приложение 18) от [фирма]. АСВТ изрично е посочил, че истинността на положените в приемо-предавателните протоколи подписи е потвърдена, както от страна на дружеството-доставчик, така и от страна на ревизираното дружество. Като допълнение е изложил, че по отношение на всички документи, подписани от представляващия жалбоподателя, намиращите по делото в папка 5, след страница 677, е оттеглено оспорването на автентичността им (в това число по отношение на всички приемо-предавателни протоколи), поради което съдът е приел за установена автентичността на всички предявени писмени доказателства, поради което е кредитирал същите като истински. С оглед на този извод на първоинстанционния съд остава неоснователно твърдението на жалбоподателя, че админситративният съд не е отчел факта, че приходните органи са извършили оспорване на документите по реда на чл. 193 от ГПК. Следва да се отбележи, че административният съд подробно е посочил в решението си кои документи са оспорени от директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП по реда на чл. 193 от ГПК и по какъв начин ревизираното лице е доказало тяхната истинност.

Правилно и законосъобразно АСВТ е приел, че възражението на приходната администрация за липса на доказателства за извършен транспорт, представляващо в същността си основание за отказване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, е неоснователно. Съдът правилно е изложил, че в писмените обяснения на управителя на [фирма] е посочено, че сделките между двете дружества са осъществявани до склад на купувача, като транспортът е включен в цената на доставката, а регистрационните номера на транспортните средства, с които е осъществен същият, са посочени в съдържанието на търговските документи, представени към четирите фактури. В тази връзка е отбелязано още, че проверяваните стоки не са били съхранени преди доставката им до склад на купувача. Посоченото е потвърдено от управителя и в изслушаните по делото негови показания, в които е заявено, че някои от доставките са извършвани директно от Европейския съюз, се потвърждава на първо място от посоченото в графата „Забележка” съдържание на експедиционния лист, от където е видно, че доставката е директна. В конкретния случай към всяка от доставките по процесните фактури е представен приемо-предавателен протокол, в който е индивидуализирано количеството предадена и получена стока – пилешки прат, ведно с търговски документ, който съдържа номер и дата, данни за получател, изпращач, склад-изпращач, вида и количеството на стоката, произход на същата, ветеринарен номер на предприятието-производител, номер на партидата и данни за годност и качество на животинските продукти. В търговските документи са посочени номера на транспортни средства, с които е извършен превоза на стоката, поради което за органа по приходите не е съществувала пречка да провери същите по регистрационни номера и да установи, чия собственост са и как е осъществен транспорта.

В този смисъл е и Решение на С. от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, С. е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на С. "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В т. 65 от решението е прието, че "..... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението, в която е посочено, че "....... право на приспадане може да бъде отказано, само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки".

Правилно първоинстанционният съд е изложил, че допълнителен аргумент за реалността на доставките е фактът, че в представените по делото протоколи от ОДБХ – М. е отбелязано, че процесната стока – пилешки прат, е вложена в производството на [фирма]. Това се потвърждава и от заключението по извършената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която е посочила, че доставените количества меса по процесните фактури, съвместно с останалите материали са заприходени и изписани в производството и представляват част от формираната себестойност на произведената готова продукция.

Правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът на АСВТ за доказана реалност на доставката по 114 бр. фактури, издадени от [фирма]. Предмет на процесните фактури е доставка на продукти от животински произход (различни видове меса). Стоката е предадена на [фирма] с приемо-предавателни протоколи и търговски документи (намиращи се в папки 4, 5 и 6) от [фирма]. Неоснователно жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че приходните органи са извършили оспорване на документите по реда на чл. 193 от ГПК. Административният съд подробно е изложил, че в хода на съдебното следствие, за доказване реалността на доставките от [фирма] към ревизираното лице и във връзка с проведеното оспорване по чл. 193 ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК са изслушани свидетелските показания на управителите на двете дружества, М. К. Т., М. М. И. – в качеството им на счетоводители в [фирма], Н. Р. Х., Ю. А. Д., Е. Ц. И., П. И. Й. и М.Д.М – за установяване истинността на подписите, положени в представените по делото пътни книжки (л. 0856 и сл., п. 6), изслушани и приети без оспорване по делото са и съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. Приел е, че при успешно проведеното доказване автентичността на положените в оспорените документи подписи, както и предвид направените заявления от страна на процесуалния представител на ответника за оттегляне на оспорването на автентичността на останалата част от непредявените на свидетелите писмени доказателства, същите следва да се ценят като истински в качеството им на частни свидетелстващи документи, а верността на същите (тъй като не се ползват с материална доказателствена сила) да се прецени съобразно другите доказателства по делото, разгледани по отделно и в съвкупност, което впоследствие е направил. С оглед на този извод на първоинстанционния съд остава неоснователно твърдението на жалбоподателя, че админситративният съд не е отчел факта, че приходните органи са извършили оспорване на документите по реда на чл. 193 от ГПК. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд подробно е посочил в решението си кои документи са оспорени от директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП по реда на чл. 193 от ГПК и по какъв начин ревизираното лице е доказало тяхната истинност.

Безспорно родово определени вещи, както многократно е приемал в практиката си ВАС се индивидуализират, чрез отделяне и предаване от продавача на купувача, което може да става чрез приемо-предавателен протокол или чрез транспортни документи, подписани от двете страни.

В конкретния случай към всяка от доставките по процесните фактури е представен приемо-предавателен протокол, в който е индивидуализирано количеството предадена и получена стока - продукти от животински произход (различни видове меса), ведно с търговски документ, който съдържа номер и дата, данни за получател, изпращач, склад-изпращач, вида и количеството на стоката, произход на същата, ветеринарен номер на предприятието-производител, номер на партидата и данни за годност и качество на животинските продукти и начин на предвижване с посочен номер на превозното средство, както и складова разписка, която съответства на съдържанието на търговския документ. С оглед на така събраните доказателства и кореспондиращите с тях обяснения на свидетелите касационната инстанция намира, че предаването на процесните стоки от страна на [фирма] е доказано.

Правилно, законосъобразно, с оглед на практиката на С. от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. и доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че е доказана материалната обезпеченост на доставчика [фирма]. От същия са представени множество документи от предходни доставчици – в това число фактури, търговски документи, ЧМР, протоколи за получени/внесени пратки, суровини и храни от животински произход, издадени на основание чл. 8 от ЗВМД (п. 11, п. 12, п. 13).

Неоснователно е твърдението на приходните органи, че в хода на производството не е доказан осъществения от ревизираното лице транспорт на процесните стоки. Не е спорно между страните, че [фирма] притежава пет бр. лекотоварни автомобила. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ се установява, че [фирма] е разполагала с капацитета по товароносимост да осъществи процесните доставки. Настоящият състав намира, че е неотносимо твърдението на приходните органи за неспазване от ревизираното лице на изискванията на специалните закони във връзка с осъществения транспорт по отношение на издадените пътни книжки (че не се издават за този вид превоз, че не са попълнени коректно и т. н.), тъй като при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, неспазването на специалните закони не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да се кредитират показанията на свидетелите относно механизма на извършване на транспорта, както поради обстоятелството, че същите са напълно непротиворечиви, съответстващи на показанията на управителя на дружеството-доставчик по оспорените 114 бр. фактури, така и поради съответствието им с доказателствения материал, установяващ ресурсната обезпеченост на ревизираното лице за извършване на транспорта, съобразено също така с обстоятелството, че по делото са представените пътни книжки и счетоводни документи – аналитичен регистър за сметка 601 „Разходи за материали” за ревизирания период и извадка на частта за направени разходи за горива за 2011 г., със съответстващо помежду си съдържание.

Правилно административният съд е приел, че по отношение на търговските документи (12 бр.), в които за превозвач са вписвани спедиторски фирми – български и македонски ( [фирма] – четири фактури, [фирма] – три фактури, Peca-komerc dooel MK – една фактура, Sileverster 95 Dooel MK – две фактури, L. Doel М. – една фактура и Nale-Trans Doel М. – една фактура) са представени фактури за заплатен транспорт, издадени от част (българските фирми) от превозвачите с получател [фирма]. Правилно съдът е посочил, че единствено поради липсата на транспортни разходи за част от процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика, не обосновава извода за липса на реалност на доставката. По отношение на тези стоки следва отново да се посочи, че в търговските документи са посочени номера на транспортни средства, с които е извършен превоза на стоката, поради което за органа по приходите не е съществувала пречка да провери същите по регистрационни номера и да установи, чия собственост са и как е осъществен транспорта. Тук отново следва да се посочи, че в този смисъл е и Решение на С. от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г.

Правилно административният съд е обосновал становището, че допълнителен аргумент за реалността на доставките е фактът, че в представените по делото протоколи от ОДБХ – М. е отбелязано, че процесната стока, е вложена в производството на [фирма]. Това се потвърждава и от заключението по извършената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която е посочила, че доставените количества меса по процесните фактури, съвместно с останалите материали са заприходени и изписани в производството и представляват част от формираната себестойност на произведената готова продукция.

Правилно и законосъобразно АСВТ е приел, че въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията на двете експертизи, извършили подробен анализ на всички процесни доставки по отношение на ресурсната обезпеченост на ревизираното лице да извърши по-голямата част от доставката на фактурираните стоки със собствени средства и за своя сметка и по отношение счетоводното отразяване на същите в счетоводството на ревизираното лице, при съпоставка на фактурите и придружаващите ги търговски документи, вкл. от предходни доставчици (ЧМР, приемо-предавателен протокол, търговски документи протокол за осъществена ветеринарна проверка, вкл. и стокови разписки), чиято истинност е оспорена, но оспорването не е надлежно проведено, предвид че съдържанието на тези разписки кореспондира с останалите събрани писмени доказателства, потвърдени безпротиворечиво от изслушаните по делото свидетелски показания, се установява фактическото движение на стоките от [фирма] към [фирма], което съответства на счетоводното отразяване на това движение в счетоводствата и на двете страни.

Съобразно изложеното неоснователно е твърдението на касатора за липса на достатъчно доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки. Действително всички документи са частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща материална сила, но съдържанието им следва да бъде преценявано съвкупно. Доколкото не е установено разминаване между данните относно процесните стоки, вписани във всеки един от гореописаните писмени документи, то обосновано съдът е заключил, че отказът за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма], е незаконосъобразен и правилно е отменил РА в тази му част.

По тези съображения, доводите в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] са неоснователни и решението в описаната обжалвана част е правилно.

2.

По касационната жалба на [фирма]

:

2.1.

Относно фактурираните доставки от [фирма] и [фирма]

Оплакванията, свързани с фактурираните доставки от [фирма] и [фирма], са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, О. отделение.

Правилно АСВТ е посочил, че за процесните доставчици не са представени други доказателства освен копия на процесните първични счетоводни документи. По отношение на доставчика [фирма] е представено нечетливо копие на протокол за претърсване и изземване. В тази връзка е законосъобразно изложеното от първоинстанционния съд, че поради липса на двустранно подписани търговски документи, складови/стокови разписки, търговски документи по ЗВМД и Правилник за прилагането му, включително протоколи за проверка по чл. 80 от закона, товарителници, пътни листи, доказателства за материална, кадрова и складова обезпеченост на доставчиците, не се доказва реалността на фактурираните с оспорените три фактури доставки. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на С. също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка С. в т. 13 на Решението по G. H. С - 342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". След като касаторът претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоките е логично да са притежавани и от него, а не само от доставчика. Вярно е, че касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик, но икономическата логика предполага получателят, претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит, да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за нереалност на фактурираните доставки от [фирма] и [фирма] са правилни и законосъобразни поради което решението в тази си част следва да бъде оставено в сила.

2.2.

Относно фактурираните доставки от [фирма]

Касационната инстанция намира за правилно и законосъобразно заключението на административния съд, че от представените във връзка с [фирма] доказателства за реалност на доставките по оспорените 73 бр. фактури, не се доказва настъпването на данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, тъй като не се доказва прехвърлянето на правото на собственост върху стоки (тяхното фактическо предаване) от вида, посочен във фактурите и в количествата, отразени в тях. Правилно съдът не е кредитирал като достатъчни да обосноват категоричен извод за реалност на доставките двустранно подписани приемо-предавателни протоколи поради липса на други доказателства. В тази връзка като допълнителен аргумент е фактът, че в писмените обяснения на управителя на ревизираното лице с вх. № 12876/21.06.2013г. (папка 9, л. 1271 и сл.) е посочено, че приемо-предавателни протоколи не са съставяни при получаването на доставките. По – късно с жалбата до директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] са представени 113 бр. приемо-предавателни протоколи между [фирма] и [фирма] (син класьор, л. 204 и сл.). С оглед на това правилен и законосъобразен е изводът на приходните органи, че протоколите са изготвени за целите на административното обжалване. Както бе изложено след като касаторът претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоките е логично да са притежавани и от него, а не само от доставчика. Вярно е, че касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик, но икономическата логика предполага получателят, претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит, да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. При наличието на представени към фактурите приемо-предавателни протоколи, които правилно първоинстанционният съд не е кредитирал, и липсата на достатъчно други доказателства, които да обосновават реалността на доставките на стоки, настоящата касационна инстанция споделя извода на АСВТ за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма].

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА в частта за фактурираните доставки от [фирма] са правилни и законосъобразни, поради което решението в тази си част следва да бъде оставено в сила.

2.3.

Относно фактурираните доставки от [фирма]

Касационната инстанция намира за правилно и законосъобразно заключението на АСВТ, че от представените във връзка с [фирма] доказателства за реалност на доставките по оспорените 6 бр. фактури, не се доказва настъпването на данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, тъй като не се доказва прехвърлянето на правото на собственост върху стоки (тяхното фактическо предаване) от вида, посочен във фактурите и в количествата, отразени в тях. Във връзка с фактурираните доставки [фирма] (дружеството-доставчик) е представило копия на товарителници, търговски документи и пътни листи, с които е целяло да докаже фактическото предаване на стоките. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд истинността на представените документи е оспорена от директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, като на ревизираното лице е указано, че в него тежест е да ангажира доказателства, за установяване автентичността на подписите, положени на представените документи, въпреки това от страна на [фирма] не са ангажирани никакви доказателства, установяващи истинността на положените в оспорените документи подписи. Законосъобразно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ по отношение на положените подписи в цитираните документи като е отчел фактът, че документите са представени от дружеството - доставчик. С оглед на това и на обстоятелството, че същите са частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила досежно тяхното съдържание, верността им е преценена съобразно другите доказателства по делото при анализ на същите в съвкупност и по отделно. При извършване на този анализ правилно административният съд е констатирал, че е налице разминаване между първичните счетоводни документи и съпътстващите ги търговски документи, изразяващи се в посочването на различни количества от стоките. От друга страна правилно първоинстанционният съд е посочил, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за извършения транспорт на стоките, които да подкрепят извода за реално извършени доставки.

Касационната инстанция споделя изцяло изложеното от първоинстанционния съд във връзка с наличието на множество несъответствия в представените документи във връзка с фактурираните доставки от [фирма] поради което не следва да бъде преповтаряно. С оглед на тези несъответствия и процесуалната пасивност на ревизираното лице във връзка с доказването на реалността на процесните доставки, настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на АСВТ, че при съвкупен анализ на ангажираните доказателства не се установява и обосновава в необходима степен предаването на фактическата власт върху определените по своя род стоки от [фирма] към [фирма], което е нормативно обусловено с оглед установеното в разпоредбите на чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, за да се признае правото на данъчен кредит по оспорените шест фактури.

С оглед на изложеното, решението в тази си част, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски не се дължат на страните поради отхвърляне на касационните жалби.

С оглед на гореизложеното, касационните жалби се явяват неоснователни по твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в съответните му обжалвани части.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на О. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 357 от 01.10.2014 г. по адм. дело № 14/2014 г. по описа на Административен съд В. Т.

Решението е окончателно.