Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекдс (АПК) във връзка с чл. 151, ал. 1 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) (ЗКИ).
Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], и жалба на В. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], срещу Заповед № БНБ-80732/02.09.2015г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“, с което е отказал одобрение на г-н В. С. С., ЕГН [ЕГН] за заемане на длъжността член на надзорния съвет на [фирма], ЕИК[ЕИК]. Претендира нищожност на обжалвания акт на две самостоятелни основания: 1. Поради недопустимост на искането на [фирма] при липса на предпоставките по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба №20 от 2009г за издаване на одобрения за членове на управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на кредитна институция и изисквания за връзка с изпълнение на техните функции; 2. Поради липса на компетентност на подуправителя, ръководещ управление „Емисионно“ да подписва актове с правно основание чл. 5, от същата наредба, както и липса на доказателства последният да действа при условията на заместване. При условията на евентуалност се въвеждат твърдения за незаконосъобразност на акта: 1. Поради нарушаване на процедурата по издаването му във връзка с неспазване на принципа за „публична достъпност“ (т. 11.8 от Насоките на Е. за оценка на пригодността на членовете на управителния орган и лицата, заемащи ключови позиции); 2. Неправилно приложение на материалния закон, предвид дадената необоснована отрицателна оценка за предложения кандидат за член на надзорния съвет – С. при незачитане на насоките за пригодност на лицето; 3. Поради несъответствие с целта на закона във връзка с несъобразяване на опита и квалификацията на кандидата С. с позицията, за която същият се предлага при изработка на оценка върху по-задълбочен анализ на опит, знания, естество, мащаб и сложност на изпълняваните досега функции.
Ответникът, подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ взема становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Въвежда, че жалбата на [фирма] е недопустима поради това, че дружеството няма качеството на акционер по смисъла на 5, ал. 1, т. 2 от Наредба №20 от 2009г. за издаване на одобрения за членове на управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на кредитна институция и изисквания за връзка с изпълнение на техните функции (по-долу Наредбата). С влязла в сила Заповед № БНБ-81049/03.09.2015г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, на [фирма] било отказано разрешение за придобиване на акции от [фирма]. В тази насока се твърди, че при евентуална отмяна на Заповед № БНБ-80732/02.09.2015г. на подуправителя на Българска народна банка, жалбоподателите отново ще получат отказ (дори на различно основание) и правното им положение няма да се промени. Въвежда възражения за недопустимост и на жалбата на В. С. С.. Твърди, че ограничението по чл. 8, ал. 2 от Наредбата касае лицата по чл. 5, ал. 1, а не номинираните кандидати. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество на спора. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на заместване; във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на закона. Излага, че чл. 7, ал. 2 от Наредбата предвижда възможност за органа да изслуша кандидата, но това не било императивно въведено задължение, неизпълнението на което да влече незаконосъобразност на обжалвания акт. Изискванията за заемане на длъжността били подробно разработени в ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) (ЗКИ), Наредба №20 от 2009г. за издаване на одобрения за членове на управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на кредитна институция и изисквания за връзка с изпълнение на техните функции (по-долу Наредбата), както и в Насоките за оценка на пригодността на членовете на управителния орган и лицата, заемащи ключови позиции, издадени от Европейския банков орган, към които препраща чл. 79а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ (по-долу Насоките). С процесната заповед, компетентният орган бил обсъдил същите изисквания задълбочено, като отказът на органа да одобри кандидата бил мотивиран с липсата на опит и квалификация на лицето С., свързани с посочени нормативни изисквания.
При извършена служебна проверка за допустимост на жалбите:
По допустимостта на жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място]:
Предмет на контрол за законосъобразност пред състава на Върховен административен съд е Заповед № БНБ-80732/02.09.2015г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“, с която е отказал одобрение на г-н В. С. С., ЕГН [ЕГН] за заемане на длъжността член на надзорния съвет на [фирма], ЕИК[ЕИК]. Производството по издаване на тази заповед е образувано по искане на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място]. Със заповедта се отказва одобрение по подаденото заявление. Съставът на ВАС приема жалбата за допустима като подадена от лице с правен интерес. [фирма] има правен интерес по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК като страна с правен интерес да оспорва процесната заповед, доколкото със заповедта се оказва одобрение на кандидат заявен от това дружество. Дали искането на дружеството е било допустимо, дали подуправителят е компетентен да се произнесе по това искане, дали заповедта е законосъобразна, какви са правните последици, които би предизвикала отмяната й и пр. – това са въпроси по същество на спора, отговорите на които не се предопределят от допустимостта на жалбата, а от нейната основателност. С други думи, допустимостта на жалбата зависи от това дали оспореният акт има характер на административен акт по смисъла на АПК, дали същият подлежи на обжалване пред този съд, дали жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес. З. е връчена на представител на дружеството на 04.09.2015г. Жалбата е входирана в БНБ на 18.09.2015г, при спазване на срока по чл. 151, ал. 3 ЗКИ (л. 66 по делото). Отказът обективира волеизявление на нормативно определен орган, с което отказва да даде одобрение по заявление на [фирма] относно лицето В. С. за заемане на длъжността на член на надзорния съвет на [фирма]. Това волеизявление има характер на индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на заявителя направил искането за одобрение. Правният интерес е обусловен и от последиците, които чл. 8, ал. 2 от Наредбата вменява на лицата по чл. 5, ал. 1 от същия нормативен акт при отказ. В горния смисъл, жалбата на [фирма] е допустима.
По допустимостта на жалбата на В. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място]:
Настоящият състав на Върховен административен съд приема за допустима и жалбата на г-н С.. Казаното по-горе относно вида и характера на акта и срока за обжалването му, е относимо и в тази част. По отношение на правния интерес на г-н С.:
В действителност, последният е номинирания кандидат, като г-н С. не е заявител на искането по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Чл. 7, ал. 1 от Наредбата въвежда право на ръководителя на управление „Банков надзор“ да изслуша кандидата, като проведе събеседване с него. Тази възможност му дава право на участие в процеса пред органа. Не всеки участник в производството има качеството на страна, а оттук и право на жалба срещу акта на органа, с който финализира производството. Според настоящия състав на ВАС, правото на С. на жалба се обуславя от една страна от качеството му на адресат на акта (с диспозитива се отказва на г-н С.); от оценката, която номинираният кандидат получава, а в случая това е оценка за липса на опит и квалификация на г-н С., свързани с изброените по-горе нормативни изисквания за избора му като член на надзорния съвет на [фирма]; и на последно място – така даденият отказ препятства правото му да бъде номиниран и да заеме определена ръководна позиция в професионален аспект. Намира приложение и ограничението на чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Съдът приема, че доколкото с обжалвания акт се дава отрицателна оценка на опита и квалификацията на г-н С., същият има правен интерес да обжалва акта, с който се постановява отказа на база тази оценка, като този интерес е и с оглед бъдещи негови номинации. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и гражданин, чиито права „биха били засегнати“ от административния акт. В случая се касае за пряко засягане, доколкото отрицателната оценка на опита и квалификацията на С. е именно основание за отказаното одобрение на кандидатурата му.
Касае се за защита на правен интерес на жалбоподателите, като интересът на всеки от тях е законен и е свързан със защитима ценност, благо. От една страна е възможността на физическото лице да бъде оценено съобразно качествата, които притежава и при правилно приложение на нормативите затова, както и правната възможност да бъде член на надзорния съвет на посочената банка. От друга страна е интересът на юридическото лице при организиране на правото си на свободна стопанска инициатива, като акционер в посочената банка да номинира и да иска одобрение по отношение на кандидат с определени опит и качества.
При извършена служебна проверка по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи извод за незаконосъобразност при следните фактически и правни установявания:
[фирма] е дружество, регистрирано по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Б. А. Б..
На 14.05.2015г. дружеството подава две заявления-искания до БНБ:
За издаване на одобрение за придобиване на 6 767 950 броя акции от капитала на [фирма], представляващи 99.53% от вписания в Търговския регистър акционерен капитал на банката, който към датата на заявлението е 68 000 000лева, разпределен на 6 800 000 броя акции с номинална стойност 10 лв. всяка.
За издаване на предварително одобрение от БНБ за избирането на г-н В. С. С. за член на надзорния съвет на [фирма].
По първото искане, подуправителят на БНБ, ръководител управление „Банков надзор“ издава Заповед № БНБ – 81049/03.09.2015г. – л. 92 по делото, с която отказва издаване на одобрение за придобиване на 6 767 950 броя акции от капитала на [фирма], представляващи 99.53% от вписания в Търговския регистър акционерен капитал на банката, който към датата на заявлението е 68 000 000лева, разпределен на 6 800 000 броя акции с номинална стойност 10 лв. всяка.
Страните не спорят, че тази заповед не е обжалвана по съдебен ред и е влязла в сила (съдебно заседание на 09.11.2015г. – л. 112 по делото).
Въз основа на искането за издаване на предварително одобрение от БНБ за избирането на г-н В. С. С. за член на надзорния съвет на [фирма] е издадена заповедта, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство.
Същата е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, поради което е и неоснователно възражението за нищожност на същата:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ), лицата по ал. 1 и ал. 2 (сред които са и членовете на съвета на директорите) могат да бъдат избирани или упълномощавани след предварителното одобрение на БНБ. Необходимите информация и документи, както и редът за издаване или отказ на одобрение се определят с наредба на БНБ. Относима и приложима е Наредба №20 от 2009г за издаване на одобрения за членове на управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на кредитна институция и изисквания за връзка с изпълнение на техните функции (по-долу Наредбата).
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от тази наредба, одобрение се издава от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, или от оправомощено от него лице, по искане на: т. 2 акционерите (в случая), по чието предложение в дневния ред на общото събрание е включен избор на членове на управителните и контролните органи – при избор на членове на съвета на директорите и надзорния съвет.
Ответникът прави възражение, че [фирма] няма качеството на акционер в [фирма], поради което няма и право да иска одобрение по този текст от наредбата.
Възражението е съществено, но не за допустимостта, а за основателността на жалбата, доколкото в хода на производството пред компетентния орган са допуснати съществени процесуални нарушения:
На л. 117 и л. 54 по делото са представени доказателства, от които се установява, че Управителният съвет на БНБ е взел Решение № 78 по Протокол №13 от 30.07.2015г., съгласно текста на което по предложение на подуправителите на БНБ, се определя ред за заместването им при тяхното отсъствие, като съгласно т. 1 от решението, на основание чл. 19, ал. 4 от ЗБНБ, по предложение на Д. К., подуправител, ръководещ управление „Банков надзор“, за заместващ е определен К. Х., подуправител, ръководещ управление „Емисионно“. Видно от заявление на л. 54 по делото, Д. К. е в разрешен платен отпуск. 08.2015г. за срок от 7 дни, като обжалваната заповед е подписана от К. Х. като заместващ Д. К. на 02.09.2015г., в срока на разрешения отпуск при условията на заместване. Горното обосновава извод за издаването й от компетентен орган при заместване.
По възражението на жалбоподателите за нищожност на заповедта поради липса на основание за издаването й:
Основанията за нищожност, евентуално незаконосъобразност на един административен акт, не са строго разграничени в нормативната уредба, регламентираща административните производства. Правната доктрина приема, че всеки порок на акта би могъл на обоснове извод за нищожност, ако степента на засягане е такава, че да обоснове извод за липса на волеизявление. В тази насока, основните пороци обосноваващи извод за нищожност са липсата на компетентност у органа и липсата на форма на акта.
В конкретната хипотеза, обжалваната заповед е издадена и подписана от компетентен орган във валидна форма, като липсват основания за прогласяване на нищожност на акта.
Твърдяният от страните порок във връзка с липсата на качеството „акционер“ у заявителя следва да се преценява на плоскостта на спазване на процедурата по издаване на акта, но не обосновава извод за нищожност на същата заповед.
Чл. 5, ал. 1 от цитираната по-горе наредба, определя лицата, които могат да искат от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ предварително одобрение на определено лице за заемане на длъжността член на надзорния съвет на банка.
Кръгът на лицата е лимитативно определен.
Страните не спорят, че към 14.05.2015г., когато [фирма] подава искане до подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ за предварително одобрение на определено лице – г-н С. за заемане на длъжността член на надзорния съвет на [фирма], заявителят няма качеството на акционер в тази банка. Подадено е искане за одобрение от БНБ за закупуване на акции в [фирма], но нито към датата на заявлението за одобрение на член на надзорния съвет, нито към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед, [фирма] се легитимира като акционер в [фирма].
Доколкото и към двете посочени по-горе дати е имало заявление от [фирма] до подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“ за издаване на одобрение за закупуване на акции в тази банка, административният орган е следвало да извърши преценка на допустимостта на второто искане относно члена на надзорния съвет.
Съгласно чл. 27, ал. 2 АПК, приложим при липса на изрична разпоредба в специалния закон, административният орган проверява предпоставките за допустимост на искането, като видно от т. 5, в това число и наличието на правен интерес у заявителя. След като чл. 5 от Наредбата определя лимитативно кръга на лицата, които могат да искат одобрение от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, последният е длъжен да извърши проверка относно качеството на лицата, които искат одобрението. Към момента на подаване на заявлението – 14.05.2015г. дружеството няма качеството акционер в [фирма]. Предвид подаденото заявление за закупуване на акции в тази банка, органът е има възможност да спре производството по одобрение на кандидата С. (на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК), като произнасянето по това искане би било допустимо едва ако [фирма] придобие качеството „акционер“ в [фирма], тъй като едва тогава това дружество би имало право да иска одобрение от БНБ на предложен член на надзорния съвет. Висящото производство по одобрение относно придобиване на акции в тази банка е от значение за допустимостта на производството по одобрение на член на надзорния съвет.
В случая подуправителят на БНБ, ръководещ направление „Банков надзор“ се е произнесъл с обжалваната заповед на 02.09.2015г. по същество, като кандидатурата е обсъдена като заявена при липса на доказателства за опит и квалификация на лицето С.. Преценката относно допустимостта на искането следва да предхожда тази относно основателността на същото. Произнасянето на органа по същество на спора по искане, по което не е установена допустимостта на същото, представлява съществено процесуално нарушение.
Нарушението следва да се обсъди като съществено, доколкото при недопустимо искане, органът следва да прекрати производството, без да извършва преценка на качествата на заявителя и да прави анализ на опита и квалификацията на номинираното лице. Едва при допустимо искане от лице с качество по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, органът има правомощие да цени основателността на същото, като обсъжда и изразява одобрение по отношение на опита и квалификацията на номинираното лице.
Горното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС приема, че Заповед № БНБ-80732/02.09.2015г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“ следва да бъде отменена.
Заявление вх. № БНБ-47530/14.05.2015г. на фазата на преценка на допустимост на искането с оглед качеството на заявителя при приложение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 20/2009г. е недопустимо, което обосновава извод за произнасяне на органа при допуснато съществено процесуално нарушение по недопустимо искане.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № БНБ-80732/02.09.2015г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление „Банков надзор“.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.