Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Ц. срещу определение на ВКС, състав на четвърто г. о. от 4.11.10 г., с което е върната частната му жалба срещу постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение по гр. д. №641/10 г. на ВКС, четвърто г. о. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.

В обжалваното определение е прието, че определението по чл. 288 от ГПК не е от посочените в чл. 274 от ГПК и не подлежи на обжалване. Това становище съответства на задължителната тълкувателна практика на ВКС – ТР №2/11 г. ОСГТК. Там е посочено, че във

фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има самостоятелно значение и се отличава от процесуалните въпроси, решавани с определенията по чл. 274, ал. 1 от ГПК. С допълнителна молба от 27.12.11 г. частният жалбоподател прави доводи от съществото на спора, които ВКС не разглежда в това производство.

Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, състав на трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г. о. от 4.11.10 г. по гр. д. №641/10 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: