В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 33 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното

:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. А. В. със съдебен адрес: [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат Д. против въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в. гр. д. № 1357/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е:

- отменено разпореждане № 16705 от 28.07.2009г. по гр. д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС в частта, с която Б. А. В. е осъдена да заплати на П. Г.А.М.К. разноски за водене на делото в размер над 3 371лв. до 4 170.38лв.,

- оставена е без разглеждане жалбата на Б. А. В. срещу същото разпореждане № 16705 в частта, в която е

признато решение

№ НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела, необхванати от обичайното право, с което Б. А. В. е осъдена да заплати на П. Г.А.М.К. сумата от 15 000 британски лири, представляваща съдебни разходи и е прекратил производството по жалбата й в тази част като недопустимо и е

- потвърдено е друго разпореждане от 28.10.09г. по същото гр. д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС в частта, с която е

допуснато изпълнение

на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела, необхванати от обичайното право.

К. твърди, че разпореждане от 28.10.09г. за допускане на изпълнение на чуждестранния съдебен акт – не й е надлежно съобщено.

Като основание за допустимост сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по следните поставени четири въпроса:

1. подлежи на самостоятелно обжалване разпореждането на съда, с което той, по реда на чл. 622 от ГПК, положително се е произнесъл по направено искане за признаване на съдебно решение постановено в друга държава, членка на ЕС.

2. длъжен ли е съдът, постановил разпореждане по реда на чл. 623 от ГПК/за допускане на изпълнението на съдебно решение постановено в друга държава, членка на ЕС/да съобщи на страните за това и ако това не е направено – налице ли е съществено процесуално нарушение, подлежащо на отстраняване от страна на въззивния съд. Какъв е надлежния ред за връчване на съобщение/с оглед спецификата на производството/ и какъв е минимума на изискуемото се съдържание на такова съобщение,

3. какъв е срокът за обжалване на постановено разпореждане по чл. 622 от ГПК и съответно по чл. 623 от ГПК – като се има пред вид, че в посочените норми това изрично не е посочено и нормата на чл. 43 § 5 от Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г.,предвиждаща двумесечен срок за подаване на жалба срещу декларация за изпълняемост.Поставя се и въпроса за последиците – в случай, че съдът определи по-кратък от посочения в Регламента срок,

4. Във връзка с твърдението си, че страната е подала жалба по смисъла на чл. 37 от Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г. срещу решението от 16.10.08г. на Върховния съд на Англия и У./ чието признаване и изпълнение понастоящем се иска/ - поставя и въпроса за предпоставките, при които съдът следва да спре производството по делото, съобразно цитираната норма на чл. 37.

К.,като се позовава на общо 17 решения на ВКС,част от които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК,сочи и основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставени три въпроса:

1. във връзка с приложението на правилата на чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на документи, касаещи представителната власт на лицата, представляващи молителя и изискуемия се сертификат по чл. 54 от Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г.,

2. за задължението на съда да се произнесе по всички заявени доводи и основания и

3. за разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Позовава се на определение по чл. 288 от ГПК на ВКС и на три решения на САС,който не съдържат отбелязване, че са влезли в сила.

К. жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето граждан-ско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че тъй като нормата на чл. 622 от ГПК и Регламент № 44/2001г. на Съвета от 22.12.2000г.-не предвиждат изрично такава възможност– разпореждането от 28.07.09г. е неподлежащ на обжалване съдебен акт.Относно разпорежда-нето от 28.10.09г. е посочил, че е допустимо, валидно и постановено в съответствие с изискванията на чл. 34 и чл. 35 посочения Регламент №44.

Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси, налага да се допусне касационно обжал-ване по поставените въпроси, касаещи основанието чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като по тях няма установена практика, изискват намиране на

правни разрешения по прилагането на закона, във връзка със съвременните обществени условия, ценности и цели, съобразно действащите вътрешни и общностни норми.

С оглед вече взетото решение за допускане на касационно обжалване – не следва да се обсъжда останалата група въпроси, свързани с основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК,което ще бъде направено/при необходимост/ при постановяване на акта по съществото на спора.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в. гр. д. № 1357/2010г. на Софийски апелативен съд.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.