Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на началник на отдел в дирекция „РПИБС” в Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния си представител против решение № 855/ 14.05.2015 г. по адм. д.№ 2317/ 2014 г. по описа на Административен съд-Бургас. И. отмяна на решението с твърдение за допуснато съществено нарушение на материалния закон. Твърди, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 26, ал. 3 и чл. 26, ал. 9 от ЗП не са тълкувани правилно от първоинстанционния съд.
О. [] намира касационната жалба за неоснователна по съображения подробно изложени в писмен отговор от 14.07.2015 г. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но на друго основание, защото съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена от длъжностно лице, което е надлежно упълномощено от УС на А..
Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, но на основание различно от посоченото в жалбата.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на [фирма] против заповед № РД-22-169/ 11.09.2014 г. на началник отдел в Дирекция „Развитие на пътната инфраструктура с бюджетни средства” (РПИБС), с което е прекратено разрешение № 177/21.02.2006 г. на изпълнителния директор на ИА"Пътища" за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път І-9 "В. -Б." км. 222 + 450 ляво с площ 12 кв. м. Мотивите са, че вследствие на изградено временно кръгово кръстовище на път І-9, рекламното съоръжение е на по-малко от 500 м. от пътни възли и кръстовища и не отговаря на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба за специално ползване на пътищата. Към административната преписка...