Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от Н. М. и чрез проц. представител адв. П. К., против решение № 2266/02.04.2015 г., постановено по адм. д. № 10518/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от акционерното дружество против акт за установяване на задължение, по чл. 106 ал. 1 ДОПК, № 29-00-002/10.07.2014 г., издаден от Д. М., инспектор по приходите при ТД "ГДО" при НАП - С., потвърден с решение № 12/24.09.2014 г. на директора на ТД на НАП"ГДО". С обжалвания акт е установено задължение в размер на 19428.94 лв, представляващо лихви по чл. 89 от ЗКПО. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Предмет на делото е акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, с който на жалбоподателя е установено задължение в размер на 19428.94лв представляващи лихви по чл. 89 от ЗКПО. От доказателствата се установява, че жалбоподателят е подал годишна данъчна декларация (Г.) по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2012 г., с която, на база прогнозна печалба, в съответствие чл. 83 и...