Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на "Н. К. Е., притежаващо ЕИК[ЕИК] против решение № 3752/29.05.2015 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 8 - ми състав, постановено по адм. д. № 8440 по описа за 2014 година на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване №1418991/30.04.2014 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение №1303/24.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3344 лева.
Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Конкретните оплаквания са посочени в КЖ. Моли чрез адвокат - пълномощника си за отмяна на решението на АССГ и присъждане направените разноски.
Ответникът по КЖ я оспорва чрез юрк. А., като е пледирал за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на В. дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.
Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на КЖ на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срок и от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна, тъй като решението на АССГ е необосновано.
Първоинстанционният съд е установил следното от фактическа и правна страна: За данъчен период 01.08. - 31.08.1997 г. със СД вх. №ДДС.22.13 -2771/04.09.1997 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 93 802, 72 деноминирани...