Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. А. Х. срещу Решение № 2645 от 19.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2653 от 2014 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/ 20.03.2014год. ,

издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 264/17.06.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не подкрепят наличието на основанията за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, както и не установяват определената по този ред данъчна основа. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на оспорения ревизионен акт.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211,...