чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба (наименована възражение) на Р. Д. Р., административен ръководител - председател на Административен съд – София град срещу решението по т. 82 на Протокол № 22 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.05.2014 г., с което е определена

минималната натовареност на председателите на съдилищата и техните заместници при разпределяне на делата за разглеждане.

В направеното от него възражение, разглеждано сега като жалба, председателят на Административен съд - София град е направил искане Висшият съдебен съвет да оттегли по реда на чл. 91, ал. 1 АПК решението си в частта, касаеща свръхнатоварените (по преценка на жалбоподателя) съдилища в страната и да приеме ново решение, с което да се намали процента на натовареността за административните ръководители на свръхнатоварените съдилища или да приеме решение, че така определените проценти на натовареност са само препоръчителни. В условията на евентуалност председателят на Административен съд - София град е поискал, ако Висшият съдебен съвет не приеме изложените от него аргументите във възражението, то да бъде администрирано до Върховния административен съд, като жалба срещу посоченото решение.

С определение от 24.07.2014 г. по адм. д. № 9188/2014 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение е приел, че подаденото от административния ръководител на Административен съд – София град възражение по своята същност е жалба срещу решение на Висшия съдебен съвет, което е общ административен акт и което в частта му по т. 82.1, т. 82.3 и т. 82.4 не засяга подателя на жалбата, защото нито нарушава, нито застрашава негови права, свободи или законни интереси. Поради това тричленният състав е оставил без разглеждане жалбата на

председателя на Административен съд - София град в частта, с която се оспорват точки 82.1., 82.3. и 82.4. на решението на Висшия съдебен съвет и

е прекратил производството по делото в тази му част.

Със същото определение тричленният състав е приел, че жалбата

е допустима в частта, с която са оспорени решенията на Висшия съдебен съвет по т. 82.2.1., т. 82.2.2., т. 82.2.3. и т. 82.2.4. в частите им, с които за административните ръководители и техните заместници на административните съдилища с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители се определя 30% натовареност на председателите и 60% натовареност на заместник-председателите.

В жалбата на председателя на Административен съд - София град не са посочени конкретни пороци по чл. 146 от АПК във вр. с чл. 184 от АПК на оспореното с нея решение на Висшия съдебен съвет, но са изложени подробни доводи относно липсата на преценка по отношение на критерия за натовареност на съдилищата, която според жалбоподателя обективно отразява възможността за осъществяване на административните задължения и участието в разпределение на дела на административните ръководители и техните заместници.

Процесуалният представител по пълномощно на Висшия съдебен съвет изразява становище за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност е направил искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, счита че жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорването по отношение на т. 82.2.1, т. 82.2.2, т. 82.2.3 и т. 82.2.4 в частта, с която за административните ръководители и техните заместници на административните съдилища с щатна численост на 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители се определя 30 % натовареност на председателите и 60 % натовареност на заместник-председателите, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С решение по т. 82.2 В. е задължил председателите на съдилищата при издаване на заповеди или вътрешни правила във връзка със случайното разпределение на постъпващите дела, да вземат предвид следното:

Председателят и заместник-председателите на съдилищата да участват в разпределението на всички групи дела в програмата за случайно разпределение. При наличие на специализация по материя в съответния съд, председателите и заместник-председателите да участват в разпределението на всички групи от съответната материя, в която са специализирани. Процентът на (индивидуална) натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилищата да се определя с мотивирана заповед на председателя на съда, в която конкретно да се отчита обемът на административна дейност в съответния съд, но така определената минимална (индивидуална) натовареност не може да бъде по-малка от 30 % за председателите и 60 % за заместник-председателите на административните съдилища с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители.

С решението по т. 82.2.4 Висшият съдебен съвет е предвидил председателят на по-горестоящия съд, при извънредни обстоятелства, свързани с натовареността на административните ръководители, да може с мотивирана заповед да определи процента на натовареност на председателя на съответния съд под минимума, заложен в т. 3.

В изпълнение на друго решение - това по т. 65.1 на протокол № 25 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 01.07.2010 г. - Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт (КАОСНОСВ ) с писмо изх. № 91-00-051 от 20.03.2013 г., е поискала информация относно общия брой дела в съответните съдилища и индивидуалната натовареност на председателите и заместник - председателите. С писмо изх. № 138 от 27.03.2013 г. председателят на Административен съд – София град (АССГ) е уведомил комисията, че от общия брой дела в този съд на административния ръководител се възлагат 30 %, а участието на заместник-административните ръководители в общото разпределение е на 50 %. След обсъждане на информацията, постъпила от всички съдилища (районни, окръжни, административни, специализирани и военни), КАОСНОСВ е направила Анализ на натовареността на председателите на съдилищата и техните заместници. В този анализ е обсъдена детайлно натовареността на административните ръководители на административните съдилища, като е изложено, че възприетият по-нисък процент за натовареност на председателя и на заместник-председателите в АССГ (30 %, съответно 50%) се дължи на обстоятелството, че този съд е с най-голяма натовареност сред всичките 28 административни съдилища в страната. Посочено е също, че в АССГ не е издадена изрична заповед, с която се определя процент на натовареност на председателя и неговите заместници. Направени са констатации, че решението на В. по т. 65.1 от Протокол № 25 от 01.07.2010 г., с което е препоръчан минимален процент натоварване на всички административни ръководители в съответните съдилища по инстанции, не се спазва от всички, поради липсата на задължителност за неговото изпълнение. Поради това КАОСНОСВ е направила предложение да се определят минимални проценти на натовареност за административните ръководители, които обаче да бъдат със задължителен характер. Отчетено е, че в някои от съдилищата липсва изрична заповед за процента на натовареност на председателите на съдилищата и е направено предложение процентът на натовареността да се определя и спрямо броя на съдиите и служителите в съответния съд, тъй като това е една от основните предпоставки за цялостния обем на съдебната, респ. на административната дейност. С решение по т. 78.1 на протокол № 16 от 10.04.2014 г. Висшият съдебен съвет е приел представения от КАОСНОСВ анализ, а с решение по т. 78.2 е разпоредил предложенията, направени в анализа да се публикуват на интернет страницата на В. и да се изпратят за запознаване и вземане на становище по тях от магистратите и административните ръководители, в едномесечен срок. Предвид така взетите решения са постъпили множество становища от съдилищата в страната, но АССГ не е изразил становище по предложенията в анализа на КАОСНОСВ.

С решение по т. 2 на протокол № 19 от 27.05.2014 г. КАОСНОСВ е приела проект за решение на Висшия съдебен съвет относно определяне на минималната натовареност на председателите на съдилищата и техните заместници при разпределяне на делата за разглеждане и доклад, обобщаващ становищата, постъпили от съдилищата във връзка с приетия от В. с решение от 10.04.2014 г. Анализ на натовареността на председателите на съдилищата и техните заместници. Проектът за решение и обобщаващият получените становища доклад са внесени от КАОСНОСВ в заседанието на Висшия съдебен съвет, насрочено за 29.05.2014 г.

В това заседание Висшият съдебен съвет с решение по т. 82.1 на протокол № 22 е приел представения от КАОСНОСВ доклад, обобщаващ становищата, постъпили от съдилищата във връзка с приетия Анализ на натовареността на председателите на съдилищата и техните заместници, а с решение по т. 82.2.1 В. е задължил председателите на съдилищата да участват в разпределението на всички групи дела в програмата за случайно разпределение, като при наличие на специализация по материя в съответния съд председателите и заместник-председателите да участват в разпределението на всички групи от съответната материя, в която са специализирали. С решението по т. 82.2.2 е прието процентът на натовареност на председателите и заместник-председателите на съдилищата да се определя с мотивирана заповед на председателя на съда, в която конкретно да се отчита обемът на административна дейност в съответния орган на съдебната власт, а с решение по т. 82.2.3 е определен минимален процент на натовареност на председателите и заместник-председателите при разпределение на постъпващите във всяка група съдебни дела, като досежно административните съдилища с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители, в която група попада АССГ, е определен 30 % натовареност на председателите и 60 % натовареност на заместник-председателите.

Оспореното от председателя на Административен съд - София град решение е взето от компетентен орган в рамките на предоставената му от закона материална компетентност да управлява съдебната власт. Съгласно чл. 16, ал. 1, изр. второ от ЗСВ, Висшият съдебен съвет осъществява управление на дейността на съдебната власт, без да засяга независимостта на нейните органи. С определение от 01.12.2014 г. по настоящето адм. дело № 9188/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е установено несъответствие на чл. 16, ал. 1, изр. второ от ЗСВ, в частта " осъществява управление на дейността й

", с чл. 117, ал. 2, изр. първо и чл. 130, ал. 6 от Конституцията на Р. Б, спряно е производството по делото и е направено искане К. съд да обяви противоконституционността на тази разпоредба. С решение № 3 от 07.07.2015 г. по конст. дело № 13/2014 г., К. съд е отхвърлил искането

на Върховния административен съд, като е приел, че оспорената разпоредба не противоречи на Конституцията. В мотивите към това решение К. съд е изразил и следното становище: "

Освен функцията, свързана със защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата

(чл. 117, ал. 1 КРБ), органите на съдебната власт извършват и множество други дейности, които са необходимото условие, без което е невъзможно осъществяването на правозащитната им функция. Именно тези дейности, свързани с кадровия подбор и кариерното развитие на съдиите, прокурорите и следователите, бюджетната независимост на съдебната власт, съдебната дейност, свързана с организацията по образуване, насрочване, движение, приключване на делата, изобщо администриране на делата и преписките, както и административнопомощния персонал и материално-техническа база, са извън обхвата на функционалната независимост на органите на съдебната власт. По отношение на този широк обхват на така посочените дейности може да се обобщи, че става дума за организация на дейността на съдебните, прокурорските и следствените органи, която не засяга същността на правораздавателната им функция като органи на съдебната власт и която е имал предвид законодателят, възлагайки на В. осъществяване управлението на дейността на съдебната власт (чл. 16, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ)." Решенията на Конституционния съд са задължителни

за всички държавни органи, юридически лица и граждани

(чл. 14, ал. 6 от Закон за Конституционен съд). Поради това и с оглед на изразеното от Конституционния съд становище в посоченото решение, че Висшият съдебен съвет осъществява управлението на дейността на съдебната власт извън обхвата на функционалната независимост на нейните органи,

настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че с оспореното от председателя на Административен съд - София град решение Висшият съдебен съвет е упражнил правомощията, възложени му с чл. 16, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ.

Оспореното решение е взето от В. при спазване на изискванията за кворум и явно гласуване в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от ЗСВ. Резултатът от вота на В. е израз на свободна преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт и в процесния случай не сочи на превратно упражняване на тази власт. В заседанието на В., проведено на 29.05.2014 г. решението по т. 82 от Протокол № 22 е подробно обсъждано от членовете на В., като са изложени доводи, както против решението, така и в негова подкрепа. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт. Съгласно ал. 2 на чл. 30 от ЗСВ при осъществяване на дейностите по ал. 1, Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт. В случая, административната процедура по издаване на решението е спазена, тъй като с писмо изх. № 91-00-051 от 20.03.2013 г. КАОСНОСВ е поискала информация от председателите на всички апелативни, окръжни, районни, административни съдилища, от Софийски градски съд и от Софийски районен съд относно процента дела от общия брой дела в съответния съд, които се разпределят на административните ръководители и техните заместници, а при изготвянето на Анализа на натовареността на председателите на съдилища и техните заместници комисията е взела предвид изпратеното от председателя на АССГ писмо изх. № 138 от 27.03.2013 г., в което е отбелязано, че общият брой дела, които се разпределят на председателя на АССГ е 30 % от общото разпределение за съда, а заместник-председателите са на 50 % натовареност. Както се посочи и по-горе в тези мотиви, с решения по т. 78 на протокол № 16 от 10.04.2014 г., анализът е приет от Висшия съдебен съвет и е разпоредено предложенията, направени в анализа, да се публикуват на интернет страницата на В. и да се изпратят за запознаване и вземане на становище по тях от магистратите и административните ръководители в едномесечен срок. В административната преписка са приложени множество становища от административните ръководители на съдилищата в страната. Председателят на Административен съд - София град не е изразил становище по изготвения от КАОСНОСВ анализ. На заседанието на КАОСНОСВ, проведено на 20.05.2014 г. становищата на председателите са обобщени и дебатирани, като е взето решение да се изготви обобщен доклад в писмена форма, който да бъде внесен за обсъждане от В. ведно с предложението за вземане на решение относно натовареността на административните ръководители и техните заместници. Предвид липсата на становище от ръководителя на АССГ, в доклада няма обсъждане по отношение на натовареността на административните ръководители на този съд. Въпреки това в анализа е коментирана високата натовареност на АССГ, поради което на председателя на този съд и неговите заместници е определена най-ниска натовареност в сравнение с останалите административни съдилища. Видно от приложенията към анализа само за апелативните съдилища с щатна численост от 80 до 200 съдии и над 110 до 400 съдебни служители и районните съдилища с щатна численост над 70 до 200 съдии и над 150 съдебни служители е определена по-малка натовареност - 25 % за председателите и 40 % натовареност на заместник-председателите.

С оглед на изложените данни е неоснователно възражението на жалбоподателя, че при определяне на неговата (индивидуална) натовареност не е взета предвид общата натовареността на АССГ. Още повече, че анализът е изготвен от КАОСНОСВ след като е обсъдена информацията, получена в отговор на писмо изх. № 91-00-051 от 20.03.2013 г. за натовареността на административния ръководител на АССГ и неговите заместници към този момент. Висшият съдебен съвет е отчел обстоятелството, че КАОСНОСВ е взела предвид данните, които жалбоподателят е предоставил, като е увеличила само с 10 % натовареността на заместник-административните ръководители в АССГ.

Неоснователно е и направеното от председателя на АССГ възражение, че не е взета предвид числеността на състава на съда и времето, което е необходимо, за да се организира работата в този съд. В анализа е посочено, че от предоставената информация от председателите на съдилищата се установява, че към този момент е установена неравномерност по отношения на натовареността на административните ръководители, тъй като не са взети предвид следните обективни фактори – големината на съдебния орган, броят на съдиите и съдебните служители, наличието на съдебен администратор и/или административен секретар, обемът на специфичната административна дейност. Именно поради констатираната неравномерност е предложено да се извършва задълбочен преглед на съотношението между броя на съдиите и служителите, с цел определяне обема на административната дейност. Точно по този начин са и изчислени процентите, като е заложено при съдилища с най - много щатни длъжности на съдии и съдебни служители минимална натовареност на председателите по отношение на разпределените дела.

При постановяване на решението си кадровият орган на съдебната власт е преценил степента на натовареност на всички административни съдилища съобразно изготвения анализ на КАОСНОСВ. В последния е обобщена натовареността на председателите и заместник-председателите, като показателят е натовареността на административните ръководители и е посочено, че същата варира между 50 % и 100%. Този критерии е обективен и се прилага от В. по отношение на всички съдилища. Тъй като в конкретния случай става дума за еднакви нива на органи на съдебната власт, при които не е налице обективно обусловена специфика и те са равнопоставени от гледна точка на закона с оглед вида на разглежданите от тях дела, това дали някои от разглежданите от съответния административен съд дела са от по-голяма фактическа и правна сложност (друг количествен показател), е явление, което не може да бъде регулирано от нормативно установени правила за разпределение на делата. Няма данни, че единствено АССГ разглежда и решава дела с по-голяма тежест и сложност, нито пък тенденция, че в близко бъдеще този съд ще разглежда по-специфичен вид дела от тези на останалите административни съдилища в страната. Отчетена е по-високата натовареност на съдиите в АССГ, предвид подсъдността на жалби срещу актове на централните органи на изпълнителната власт, поради което направеното възражение за липса на анализ в тази насока, също се явява неоснователно. Председателят на АССГ не е изразил становище по направения от КАОСНОСВ анализ досежно натовареността на съдиите в АССГ, поради което и Висшият съдебен съвет не е имал повод да обсъди различен процент на натовареност, от този, който е бил вече възприет в АССГ.

Следва да се отбележи и че в осъществяване на административната си дейност съгласно Правилник за администрацията на съдилищата (П.) председателите се подпомагат от съдебен администратор. В чл. 5, ал. 1 на П. са посочени задълженията на съдебния администратор, като в голяма си част, те подпомагат именно административната работа на административния ръководител.

А с решението по т. 82.2.4 е предвидено при наличието на извънредни обстоятелства, свързани с натовареността на административния ръководител, председателят на по-горестоящия съд с мотивирана заповед да определи по нисък процент на натовареност от определения минимален процент на натовареност в т. 82.2.3 от решението на Висшия съдебен. Това решение предпоставя, че при извънредни обстоятелства и при изключителна ангажираност съответния административен ръководител може с решението на председателя на по-горестоящия съд да получи нов, по-нисък процент на натовареност от определения от В.. И трите решения по т. 82.2.1, т. 82.2.2 и т. 82.2.3 са издадени с цел постигане на по-висока ефективност на работата, както на административните ръководители в упражняването на възложените им административни и правораздавателни функции, така и с оглед обективното отчитане и анализиране степента на натовареност на съответните председатели на съдилища и необходимостта от коригирането й в следващи периоди.

При извършената цялостна служебна проверка на оспорения от председателя на Административен съд - София град общ административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 и чл. 169 във връзка с чл. 146 АПК и във връзка с чл. 184 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че този акт е издаден от компетентен орган при осъществяване на неговите правомощия по чл. 16, ал. 1, изр. 2-ро във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗСВ, в предвидената от закона форма и че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното от председателя на Административен съд - София град не противоречи на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целите на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) по отношение на организацията на съдебната власт и управлението на нейната дейност извън обхвата на функционалната независимост на нейните органи.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на Р. Д. Р., административен ръководител - председател на Административен съд – София град срещу решението по т. 82.3. на протокол № 22 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.05.2014 г., с частта с която е определена

минималната натовареност на

административните ръководители и техните заместници при разпределяне на делата за разглеждане от съдиите в административните съдилища с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители

, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно направеното от ответника по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ТР № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, На Висшия съдебен съвет следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Р. Д. Р., административен ръководител - председател на Административен съд – София град срещу решенията по т. 82.2.1, т. 82.2.2, т. 82.2.4 и т. 82.2.3 на протокол № 22 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.05.2014 г., в частта, с която за административните ръководители и техните заместници на административните съдилища с щатна численост над 35 до 70 съдии и над 90 до 170 съдебни служители се определя 30 % натовареност на председателите и 60 % натовареност на заместник-председателите.

ОСЪЖДА Р. Д. Р., административен ръководител - председател на Административен съд – София град, да заплати на Висшия съдебен съвет 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.