Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) [населено място] срещу решение № 718 от 26 март 2015 година, постановено по адм. д. № 2864/2014 година по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № 03251400017/10 май 2014 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], изменен с решение № 395/01 август 2014 година на изпълняващия длъжността директор на Дирекция „ОДОП” [населено място].

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касация – [фирма], със седалище [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на [фирма] срещу ревизионен акт № 03251400017/10 май 2014 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], изменен с решение № 395/01 август 2014 година на изпълняващия длъжността директор на Дирекция „ОДОП” [населено място], с който на дружеството са определени допълнително задължения за корпоративен данък (КД) по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О.) (ЗКПО) за данъчния период на 2010 година в размер на 90198.84 лева главница и лихва за забава върху главницата в размер на 30579.26 лева. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като по отношение на първоинстанционния жалбоподател са налице предпоставките на...