Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. В. К. против решение по адм. д.№ 1373/ 2013 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществени нарушения на сдъдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно приема липса на нарушение по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВ отм. относно реквизитите на заповедта за уволнение. Нито в обобщената справка, нито в административния акт има конкретни обстоятелства относно нарушенията като дати, часове, място. Това е затруднило защитата на служителя в административното производство. Неправилно е приложен чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, защото единствените доказателства са събраните по реда на НПК, което не съответства и на чл. 39, ал. 2 от АПК. Дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 3 от ЗМВР за установяване на самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение.В този смисъл решение по адм. д.№ 7033/ 2012 г. V отд., адм. д.№9581/ 2012 г. 5- членен състав. Досъдебното производство по НПК не е проверка по смисъла на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, а наказателното производство е прекратено с определение от 16.03.2015 г. на СГС, наказателно отделение. Няма осъдителна присъда, действа презумпцията за невиновност, поради което решението по административно дело не може да замести присъдата. Когато с едно и също деяние се осъществява състав на престъпление и дисциплинарно нарушение, дисциплинарната отговорност може да се ангажира само след влизане в сила на присъда - адм. д.№ 5694/2014 г. по описа на ВАС. Изводът за допуснати нарушения на ЕК са само предположения, защото са необосновани. Няма мотиви за уронването престижа на службата.

Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба като развива съображения за неоснователност на касационната жалба. В писмени бележки развива подробни съображения. Твърди, че нарушението на етичните правила е...