Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, [населено място], чрез процесуалния представител адв. С. Х - синдик срещу решение № 6160/16.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2966/2013 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 291200297/06.11.2012г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ - [населено място], потвърден с решение № 282/12.02.2013 г., издадено „за" на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП за установените задължения в общ размер 143 862, 53 лв., представляващи данък върху доходите на физическите лица по чл. 42 и чл. 43 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съответно начислените лихви за забава в общ размер 91 874, 26 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Касаторът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че установените с процесния ревизионен акт публични вземания по ЗДДФЛ са идентични с приетите в производството по несъстоятелност и че е налице дублиране на вземания, които вече са приети от синдика и включени в списъка на приетите предявени вземания по търг. дело 101/2010 г. Според касатора задълженията по чл. 42 и чл. 43 ЗДДФЛ са декларирани в декларации обр. 6, които представляват изпълнителен титул и следователно е съществувала правна възможност да бъдат събрани с Разпореждане изх. № 0399-000083/27.09.2010 г. на публичен изпълнител И. К. и да бъде предотвратено начисляването на допълнителни лихви. Иска се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –...