Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ - [населено място], против решение № 542/23.12.2015 г., постановено по адм. дело № 751/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменена заповед № 2082/25.09.2015 г. на директора на дирекция „СП” - [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – А. А. Г. от [населено място], [община], оспорва жалбата в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отменена по жалба на А. А. Г. заповед № 2082/25.09.2015 г. на директора на дирекция „СП” - [населено място], потвърдена с решение № РДСП 14-59/22.10.2015. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ [населено място], и преписката е върната на дирекция „СП” – [населено място] за ново произнасяне по молба-декларация вх. № 2082/01.09.2015 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решението.
За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е отказано отпускане на исканата социална помощ, тъй като лицето не е намерено на постоянния адрес при извършените посещения от...