Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] срещу решение № 2494/23.11.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 817 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-17-1401623-091-01/28.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], както и в частта за разноските. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводът му е за неосъществяване на пораждащия правото на данъчно облекчение по чл. 179 /отм./ ЗКПО фактически състав, тъй като част от преотстъпения данък не е инвестиран в данъчни дълготрайни активи по смисъла на чл. 50 и 51 ЗКПО, а частичното инвестиране не обуславя спорното данъчно предимство. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв.. Ц отрича основателността на жалбата. Искат присъждане на направените за касационното производство разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен за 2008 г. в размер 22 135.42 лева с лихви за забава 13 156.51 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 179 /отм./ ЗКПО в размер 22 135.42 лева.

Според органите по приходите за РЛ не са осъществени материалноправните предпоставки на отменения чл. 179 ЗКПО за данъчно облекчение на земеделски производител, доколкото преотстъпеният данък не е инвестиран в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Придобитите в...