Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място] и на П. М. П. чрез адв. Х. М против решение № 243/09.06.2014 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 996/2013 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 151300853/22.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. [населено място] относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година за сумата над 854.49 лева и съответните лихви и относно установените осигурителни вноски, съответстващи на посоченото превишение.

Поддържат се касационни основания за неправилност на решението в тази обжалвана част по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е за нарушение на чл. 122, ал. 2 ДОПК при определяне на данъчната основа. Този касатор счита, че органът по приходите законосъобразно е определил превишението на разходите над получените доходи и приходи по месеци. Определеният от съда размер на данъчната основа въз основа на паричния поток на лицето за цялата година не отговаря на действителния размер на укритите приходи. По този начин незаконосъобразно е определен и дължимия данък върху доходите. Твърди, че при определяне на данъчната основа съдът не е взел предвид определените в хода на ревизията осигурителни вноски в размер на 1626.81 лева, което е в нарушение на чл. 15 от ЗОДФЛ отм. , Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

П. М. П. чрез адв. Х. М обжалва решението с искане да бъде отменено изцяло.

Този касатор твърди, че с ревизионния акт са установени погасени по давност задължения за 2006 и 2007 г., въз основа на ревизия, възложена със заповед от 20.12.2012г. Поддържа довод, че...