Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] чрез процесуалните си представители адв. Д. А и адв. Е. Г срещу решение № 2437/03.12.15 г., постановено по адм. дело № 2482/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001614003377-091-001/29.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 721/04.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит по доставки на алуминиева сплав и алуминий за данъчни периоди на месеците юли и октомври 2009 г., февруари, юли, септември, ноември и декември 2010 г., март, април, май и юни 2011 г. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с мотивите на съда, че се държи отговорен той за действията на своите доставчици. Твърди, че всички изводи на съда са изградени при превратно тълкуване тълкуване на закона, едностранчиво и единствено в подкрепа на изводите на ревизиращите данъчни органи. Изложено е в касационната жалба, че съдът не е обсъдил детайлно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, което сочи на оплакване по чл. 209, т. 3 АПК и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че при липса на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена, е...