Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Е. ЛНЧ [номер], гражданин на Г., против решение № 2546 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 1770/2016 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ЗДС-787/26.05.2014 г. на ВНД директор на СДВР - МВР. С цитираната заповед на чужденеца са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) „Принудително отвеждане до границата на Р. Б“ и " Забрана за влизане в страната за срок от 5 години“.

По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържа оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се съдебният акт да бъде отменен.

Ответникът - директорът на СДВР –МВР, чрез процесуалния си представител - юрк.. Г, в представените писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Е., срещу заповед № ЗДС-787/26.05.2014 г. на ВНД директор на СДВР - МВР, с която на чужденеца са наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ): „Принудително отвеждане до границата на РБългария и " Забрана за влизане в страната за срок от 5 години“.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Заповедта е издадена на осн. чл....