Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ – [населено място], против решение № 2000/30.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1897/2015 г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменена заповед № 01-1094/24.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” [населено място]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката има право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.
Ответната страна по касационната жалба – Г. А. М. от [населено място], оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. П.М.П присъждане на направените разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че неправилно с оспорения акт е отказано отпускане на помощта по съображения за приложението на норма, която е приета след надлежното упражняване на правото и без на нормата да е придадено обратно действие.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Възражението за недопустимост, което е направено в отговора по касационната жалба, е неоснователно, тъй като от съдържанието на касационната жалба недвусмислено се установява, че жалбата е подадена от директора на дирекция "СП" [населено място]. Единствено в титулната част на жалбата е посочено, че се подава от директора на дирекция "СП" - [населено място], което съдът приема, че се дължи на техническа грешка, тъй като на всички останали места в жалбата като издател на оспорения пред съда акт и като подател на касационната жалба е посочен директорът на дирекция "СП" - [населено място].
С обжалваното решение на Административен съд [населено място] е отменена по жалба на Г. А. М. заповед № 01-1094/24.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” [населено място] и преписката е изпратена на административния орган за издаване на нов акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, считано от получаване на съдебното решение, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед неправилно на жалбоподателката е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на 1 година на основание чл. 8в ЗСПД, тъй като същата е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба – родила е дете, което не е оставено за отглеждане в специализирана институция, наред с това е била студентка в редовна форма на обучение, молбата за отпускане на помощта е подадена в преклузивния срок. Според съда неправилно административният орган е отказал да отпусне помощта, като се е позовал на правна норма, която е приета след подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта и е в сила от 28.07.2015 г. Въведеното допълнително изискване по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД майката да не получава парични обезщетения по КСО, е неприложимо в случая, тъй като на нормата не е придадено обратно действие, а съгласно чл. 14 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/, такова действие може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба. С тълкуването, направено от административния орган са разширени предпоставките за отпускане на еднократната помощ и по този начин е придадено обратно действие на нормата, каквото тя няма. Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно, че Г. А. М. е подала молба-декларация с вх. № 1091/24.07.2015 г. до директора на дирекция „Социално подпомагане” [населено място] за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете ката майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Г. А. е родила дете на 10.06.2015 г., а от приложеното уверение изх. № 4337/23.07.2015 г., издадено от Стопанска академия [наименование] - [населено място]
, Факултет „Финанси”, е видно, че същата е била записана през учебната 2015/2016 г. в зимен семестър на трети курс редовно обучение, в образователно - квалификационна степен бакалавър, по специалността „Застраховане и социално дело”. В същия смисъл са данните, съдържащи се в писмо изх. № 67/108/11.08.2015 г. от Стопанска академия [наименование] – [населено място], изпратено в отговор на нарочно искане от дирекция „СП” [населено място] за целите на конкретното административно производство, както и в приложеното по преписката извлечение от регистъра на действащи и прекъснали студенти и докторанти в същото учебно заведение.
По подаденото заявление е постановена заповед № 01-1094/24.08.2015 г. на директора на дирекция „СП” [населено място], с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че Г. М. не отговаря на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/, тъй като е осигурена и получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № 38, изх. № 9104-58/17.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане [населено място]. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката /осиновителката/ да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. При извършената справка в база данни на НОИ е установено, че заявителката получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО, поради което същата не отговаря на едно от изискванията за отпускане на помощта.
От правна страна, в разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 01.01.2009 г., е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО); 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ); 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са приложими изискванията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, които са въведени с измененията обн., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., при положение, че заявителката е подала молбата преди тази дата. При безспорна и правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос.
С нормата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки /отрицателни и/или положителни/ за възникване на определено субективно право са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция /обн. ДВ, бр. 23/2009 г./. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от Г. М. на 24.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8а, ал. 1 ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на ново допълнително изискване като условие за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило, поради което виждането на административния орган, че правната норма има незабавно действие и се прилага и за вече осъществените състави не е съобразно с характера на правната норма и не може да бъде споделен.
Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за това, че заявителката нямала качеството на редовен студент към датата на подаване на заявлението. От писмените доказателства, събрани в хода на административното производство недвусмислено се установява, че към м. юли 2015 г. Г. М. е била записана като студентка в редовна форма на обучение за зимния семестър на учебната 2015/2016 г. По общо правило зимният семестър започва през есента на съответната година /в случая 2015 г./, а през летните месеци студентите в редовна форма на обучение са в лятна ваканция, тоест не провеждат занятия. Поради това, че такъв довод се прави за първи път от административния орган едва в касационната жалба, той не е обсъждан от първоинстанционния съд, нито са събирани доказателства за началото и края на съответния семестър в конкретното висше учебно заведение. Обсъждане на този въпрос и не е било необходимо, предвид безспорно установените факти, както и ясното съдържание на понятията „студентка в редовна форма на обучение” и „действащ студент”. Становището на административния орган, че след като не участвала в редовни занятия през лятото на 2015 г., Г. М. не е била студентка в редовна форма на обучение, е фактически и правно необосновано. Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че е недопустимо едва в касационната жалба административният орган да аргументира обжалвания пред съда административен акт допълнително и то с доводи, различни от тези, които са посочени в самия акт.
По изложените съображения, изводите направени в обжалваното съдебно решение са в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. При това произнасяне следва да се отпусне исканата помощ, след като единственото основание за постановения отказ е неизпълнението на отрицателното условие по чл. 8в, ал. 1, т. 4 ЗСПД, което е въведено с изменението обн., ДВ, бр. 57/2015 г. и не е било в сила към датата на подаване на молбата-декларация, поради което и е неприложимо в конкретния случай. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като от представените доказателства не се установява да са направени разноски пред касационната инстанция. Ответницата е представлявана от адвокат пред касационната инстанция, но според приложеното по делото пълномощно /л. 11/, адвокатската помощ е предоставена безплатно. Поради това, искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2000/30.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1897/2015 г. по описа на Административен съд [населено място].
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. А. М. за присъждане на направени разноски през касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.