Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С. Д., с [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Д. срещу решение № 298 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. по описа на Административния съд – В. Т. (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата на С. С. Д., действаща като [фирма] против Ревизионен акт (РА) № Р-11- 1400847-091-01 от 21.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 60 от 04.02.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място], поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 60А от 20.02.2015 г., в частта му с която на Д. е установен за внасяне данък по чл. 48 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) за 2007 г. в размер на 493 170.24 лв. и лихви върху тази сума в размер на 360 979.71 лв. и ревизираното лице е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, сумата от 11 071 лв., представляваща разноски за съдебното производство.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че установените с РА задължения за 2007 г. не са погасени по давност, тъй като към датата на издаване на Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), не е изтекла пет годишната давност. Съдът неправилно не е кредитирал Съдебно-оценителската експертиза (СОЕ), в частта, в която е определен размера на пазарната цена на земеделските земи дадени в замяна. Претендира обжалваното...