Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - [населено място] срещу решение № 452 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 660/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което по жалба на П. И. К. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 316з-1907/10.07.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 8 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно.

Ответникът К. оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна, поради следното:

Наказанието е наложено заради извършване на посредничество между две лица, които К. лично е познавал, във връзка с разрешаването на имуществен спор помежду им. Полицейският служител е получил сумата 8000 лева от задълженото лице с цел да я предаде на другата страна, като това не е свързано със службата му. Правилно съдът е приел, че действието му не е забранено от закона, както и че описаното в заповедта и вменено във вина на К. нарушение не попада под съответните разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т. 4, 7, 8 и 64) и не е съставомерно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.

Отделно от това, при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Образуваното срещу служителя дисциплинарно производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е прекратено на основание чл. 209, т. 2 от ЗМВР, т. е. в хипотезата, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. Без...