Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на И. Й. Г. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в затворническо общежитие „Атлант” Т. против решение № 280 от 26.06.2015 г. по адм. д. № 788/2014 г. на Административен съд Плевен. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Плевен е отхвърлил иска на И. Й. Г. против Г. Д “Изпълнение на наказанията” с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в частта с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., пред периода 28.12.2013 г. - 14.01.2014 г., а в частта за периода 15.01.2014 г. – 03.2014 г. го е оставил без разглеждане и е прекратил делото в тази част.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че всяко лице има право да предяви иск за обезщетение за вреди причинени от действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, съгласно чл. 203, ал. 1 АПК. Съдът е изложил доводи, че незаконосъобразността на действията и бездействията, които се твърдят, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, като неимуществени вреди могат да се претендират само когато са настъпили към момента на подаване на исковата молба. Претендиране обезщетяването на бъдещи неимуществени вреди е недопустимо. С оглед на изложеното, съдът е счел, че за посочения период за настъпване на вредите, исковата молба е недопустима в периода от 15.01.2014 г. до 03.2014 г. поради, което я е оставил без разглеждане и е прекратил делото в тази част. В останалата част относно периода от 28.12.2013 г. до 14.01.2014 г., съда е приел, че исковата молба е допустима.

Съдът е установил от фактическа страна, че в периода 20.12.2013 г. - 20.02.2014 г., Г. е изтърпявал наказание “лишаване от свобода” в затворническо общежитие „Атлант”, като е пребивавал във втори коридор, спално помещение №10. По делото са били приобщени две медицински справки, които подробно описват заболяванията, от които ищецът боледува или е боледувал, и според справките за същия няма лекарско решение да носи шапка. В изпълнение на определение № 437 от 02.04.2015 г. Г. е представил в оригинал медицинска бележка, която според него представлява предписание по чл. 129, ал. 3 ЗИНЗС, което не е изпълнено от затворническата администрация от която става ясно, че следва „да се къпе всекидневно с работещите за срок 3 месеца“. Съдът е установил, че поставена е дата на бележката е 23.ІV (или ІХ). 14 г., както и на обратната страна на медицинската бележка е написано: „Да носи шапка с изключение на обществени места”.

Относно твърденията на касатора пред първоинстанционния съд, той е бил лишен от правото му да носи шапка, по лекарско предписание (медицинска бележка), което се явявало нарушение по смисъла на чл. 129, ал. 3 ЗИНЗС. Счита, че с тези действия е накърнено човешкото му достойнство, нанесен му е психически тормоз, въпреки нормите на ЗИНЗС и е бил лишен от правото на здраве, съдът е приел, че видно от медицинската бележка тя е издадена на 23.ІV (или ІХ) 14 г. (месецът, според съда не е написан четливо), която предписва на Г. да носи шапка с изключение на обществени места за период, различен от сочения в уточнението на исковата молба. Съдът е направил извод, че посоченият период, е започнал на 28.12.2013 г., и е приключил на 14.01.2014 г., като към този период такова предписание не е имало.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ЗИНЗС „Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.“ В настоящият случай съдът е приел, че не е доказано наличието на предписание на медицински специалист за процесния период, което да не е изпълнено от затворническата администрация, в нарушение на чл. 129, ал. 3 ЗИНЗС. По тези причини според съдът липсва и увреждане.

Въз основа на установените факти съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия по см. на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ по отношение на ищеца и е отхвърлил исковата молба в допустимата й част.

Решенето на съда е валидно, допустимо. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от същия закон дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъде реализирана отговорността на държавата за вреди следва да са налице всички, предвидени от нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. Изводите на съда за това, че исковата претенция е недоказана и че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необоснован. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е установил всички релеванстни за спора факти. Въпреки, че е посочил наличието на писмен документ на лист 58 от делото, представляващ медицинско предписание по твърдение на ищеца, съдът не е обсъдил в мотивите си неговото съдържание с оглед на това какви заболявания се установяват с него, какви предписания за лечение се дават. С оглед на тези обстоятелства, съдът е следвало освен разпита на свидетелите, поискани от ищеца, да призове издалия документа. По делото не е изяснено по категоричен начин какво заболяване, изискващо носене на шапка е установено за ищеца, по каква причина предписанието на лекарите за носене на шапка не е изпълнено от адимнистрацията на затвора. Следва да се посочи, че въз основа на наведените фактически обстоятелства ищецът твръди нарушение на забраната за нечовешко и унизително отнасяне, съдържаща се в чл. 3 ЕКПЧОСи чл. 3 ЗИНЗС. В мотивите съдът не е обсъдил приложението на тези правни норми, като в съответствие с изискванията за тяхното приложение не е посочил и какъв стандарт на доказване следва да приложи. С оглед на изложеното налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от изложеното и на осн. чл 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 280 от 26.06.2015 г. по адм. д. № 788/2014 г. на Административен съд - Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване.