Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на и. д.зам. директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. П. срещу решение № 808/23.04.2015 г. по адм. дело № 3822/2013 г. по описа на административен съд - П., с което по жалба на А. Р. Т., лично и като едноличен търговец с фирма [фирма] е отменен ревизионен акт /РА/ № №161301688/05.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П. в частта, потвърдена с решение №1141/01.11.2013 г. на ди­ректор на дирекция „ОДОП“-гр. П., с който му е начислен допълнително данък добавена стойност в размер на 24 067, 73 лв. и лихви в размер на 9 451, 88 лв., а също така са установени задължения по ЗДДФЛ – данък по чл. 48 за 2008 г. в размер на 4 858, 28 лв. и лихви в размер на 1 539, 78 лв. и данък по чл. 48 за 2009 г. в размер на 4 858, 28 лв. и лихви в размер на 1 284, 49 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че сумите, получени от ревизираното лице по договор за наем с [фирма] представляват придобит от него за съответните години облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и по същество отхвърляне на релевираното оспорване срещу РА. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - А. Р. Т., не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на...