Производството е по реда на чл. 185 - чл. 196 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбите на [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] срещу разпоредбите на §,1 т. 2, §2, §3, §,4, т. 1, §5, §6, §7, т. 1, §8, §9, §10, §11, §12, §13, т. 1, §16, §17, т. 1, т. 2 т. 3 и т. 4, §18 т. 1 и т. 3, §19, т. 1 и § 20 от НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; доп., бр. 7 от 2007 г.; изм., бр. 79 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27 и 54 от 2012 г.; доп., бр. 78 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г.; изм., бр. 93 от 2013 г. – Решение № 5079 от 2013 г. на Върховния административен съд на Р. Б), издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г., в сила от 01.01.2014г. / Наредбата/. Изменените и допълнени текстове на Наредбата се оспорват като незакносъборазни на основанията, посочени в чл. 146 АПК както следва:

Твърди се, че оспореният нормативен административен акт е издаден от министъра на финансите без изискуемата компетентност по материя, същият е излязъл извън правомощията си по чл. 118, ал. 4 от Закон за данъка върху добавената стойност / ЗДДС/, тъй като не му е делегирано изрично правомощието да регламентира режим на експлоатация на фискални устройства, които да не издават фискален бон на хартиен носител. Според жалбоподателите, доколкото с въвеждане...