Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] срещу решение № 2408/16.11.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2325 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000314000626-091-001/31.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място]. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводът му е за осъществяване на изключващия правото на данъчно облекчение по чл. 189б ЗКПО юридически факт по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО и за липсата на противоречие на националното със съюзното право привъвеждането на допълнително ограничение за предоставянето на държавната помощ чрез преотстъпване на част от дължимия корпоративен данък. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереника си адв.. А, в писмен отговор отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер 15 095.81 лева с лихви за забава 968.75 лева, заради отказ да се признае заявеното с ГДД по чл. 92 ЗКПО за този данъчен период право на преотстъпване на данъка по чл. 189б ЗКПО в размер 15 095.81 лева.

Според органите по приходите за РЛ са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 198б ЗКПО за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ на земеделски стопанин, но не и общото изискване на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, доколкото към 31.12.2010 г. е имало непогасено задължение...