Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от кмета на [община] чрез процесуален представител против решение № 2781/30.12.2015 г. по адм. дело № 2749/2015 г. на Административен съд Варна. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването.
Ответните страни И. М. К., Я. М. В. и М. М. К., подадена чрез адв.Я. от АК В. в писмен отговор релевират доводи за неоснователност на жалбата. Основно се твърди, че издаването на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ не е обвързано със наличието на изработен и одобрен помощен план по см. на чл. 13а ППЗСПЗЗ.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. М. К., Я. М. В. и М. М. К., против Заповед №580/07.08.2015г. на и. д. Кмет на [община], с която е отказано издаването на скица и удостоверение по чл. 13 ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, по молба вх.№9400-707/3/27.07.2013г. за имот, описан в Решение № 2053/02.12.1996г. на ПК-А., т. 1-6- за признато право на възстановяване на наследниците на М. И. К..
Съдът е разгледал по същество жалбата и от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото е установил, че с молбата си до кмета на общината ответниците са искали издаването на заповед по чл. 11, ал. 4 от ПЗСПЗЗ, въз основа на която да бъде издадено удостоверение и скица за имота за продължаване на реституционната процедура на земеделските земи.
При подадено заявление за възстановяване собственост върху земеделска земя, която попада в урбанизирана територия, за да се проведе реституционната процедура, ОСЗемеделие" следва да издаде решението си въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ - чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. За случаите, в които за претендирания имот липсват данни за границите му в кадастрален план или кадастрална карта, както и когато за урбанизираната територия, в която се намира имотът не е налице одобрена кадастрална карта или план, съгласно чл. 13а, съответно ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ се изработва помощен план, в който следва да бъдат отразени посочените в цитираните разпоредби данни, за да могат да се установят границите на имотите. За създаване на помощния план и установяване на границите на имотите могат да се използват всички източници на информация, посочени в чл. 13а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като същите се изработват и приемат по реда, визиран в чл. 13а, ал. 5 - 10 от ППЗСПЗЗ.
Установено е, че на ответниците като наследници на М. И. К. с решение № 2053/26.06.1996г. на ПК- [населено място] е признато право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1.800 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на [населено място] в м.Бахчите, при граници/съседи/- Г.К., дере, Д.К., Д.Д., заявен пореден №13 от заявлението и установен с декларация по чл. 12 ал.&ЗСПЗЗ, като собствеността ще се възстанови след издаване на удостоверение от ТСУ по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ-имотът е заявен в регулация. Имотът попада в урбанизирана територия, съгласно последния действащ план.
В конкретния случай, съобразно разпоредбата на чл. 13а, ал. 5, изречение трето от ППЗСПЗЗ изработването на плана е възложено от заинтересованите собственици и по искане на ответниците е изработен помощен план от правоспособно лице, съобразно изискванията на чл. 13а ал. 5 ППЗСПЗЗ. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, прието от съда и неоспорено от страните, претендираният за възстановяване имот не е нанесен в действащия план на [населено място] от 2001 г, но може да се индивидуализира, съобразно комбинираната скица. Според заключението имотът може да бъде индивидуализиран по размер и номер по последния действащ план от 2001 г., като имотът не е нанесен, но може да се индивидуализира, съобразно изготвената комбинирана скица. За установяване на имота по решението на ПК е изготвен помощен план, с проведена анкета, като е представена и аерофотоснимка. В заключението са посочени и застроените части от имота и частите, върху които не са реализирани мероприятия. Заключението не е оспорено от страните.
Неотразяването на процесния имот в действащия план не е основание да се откаже исканата административна услуга - издаване на удостоверение, тъй като нормата на чл. 13, ал. 5, т. 1 от ППЗСПЗЗ регламентира изрично, че поисканото удостоверение следва да се издаде и в него следва да се отрази сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план, т. е. в случай, че не е нанесен следва да се отрази това обстоятелство, но не е причина за отказ за извършване на услугата. Исканата скица също може да бъде издадена, като в нея се отразят данните от изготвения помощен план от правоспособно лице по чл. 12, т. 8 от ЗКИР, както и съобразно приетата по делото съдебно - техническа експертиза, неразделна част от която е изготвената от вещото лице комбинирана скица, в която процесния имот е идентифициран - отразен е с посочения в заключението цвят, като са посочени границите на имота. При спорове относно съседите на имота, това обстоятелство също следва да се отрази в скицата и в удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В съдържанието на исканите документи следва да се посочи и застроената, съответно незастроената част от земеделския имот в урбанизирана територия, за да може въз основа на тях компетентният орган да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, без която не може да продължи и приключи процедурата по възстановяване на собствеността. Решението е правилно.
В производството по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ ОЗС постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Застрояването в имота се установява служебно от техническата служба при общината чието решение се одобрява от кмета със заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Когато в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяването им се изработва помощен план със съдържанието по чл. 13а, ал. 1 и 2. Тези планове се изработват от лица с правоспособност, придобита според ЗКИР и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината. Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. Според чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ когато се иска възстановяване на собствеността от ОСЗ към заявлението се прилага удостоверението и скицата от техническата служба, като ОСЗ може и служебно да изиска издаването на удостоверение и скица независимо от направените постъпки на собствениците.
Анализа на цитираната уредба води до извод, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно на производството по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а в някои случаи производството по чл. 11, ал. 4 включва и преди това производството по чл. 13а за установяване на границите и местоположението на имота с приемането на помощен план.
Когато се иска издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ или на удостоверение и скица, по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ административният орган е длъжен да установи всички факти от значение за издаване на акта. Това той ще извърши и при служебно поискване от ОСЗ. По делото процесният имот не е бил идентифициран с площ и граници по действащия кадастрален план и не е било определяно застрояването в него, поради което произнасяне по същество на тези материални предпоставки няма.
Ето защо такъв отказ, обусловен с евентуална невъзможност да бъде идентифициран имота според помощния план, представен от ответниците, е незаконосъобразен докато не бъдат изчерпани всички възможности за представяне на доказателствата в тази връзка, включително и служебно изготвяне и приемане на помощен план от комисията по чл. 13а ППЗСПЗЗ. По делото се установява наличието на доказателства относно собствеността които не са били взети предвид от органа при издаване на заповедта, което е нарушение на административно производствените правила и материалния закон.
Оспореният акт има белезите на индивидуален административен акт и обективира отказ за издаване на исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като липсва произнасяне от техническата служба на общината, установена е липсата на дължимо по закон волеизявление на компетентният орган - кметът на общината за издаване на исканите документи. Ако органът е считал, че заявлението е неясно, то е следвало да изиска уточняване на претенцията, но не и да постанови отказ и то без да е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Доводите относно собствеността, идентичността на имота, размерите му, застрояване и други подобни са относими към произнасянето на органа след събиране на доказателства и провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Правилен е основният извод на съда, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и същият е постановен без да е изяснен статутът на имота.
При този изход на спора е основателна претенцията на ответниците за присъждане на разноски в размер на 500 лева за правна защита и съдействие в касационното производство, доказани като основание и размер с представения договор за правна помощ.
Предвид горното решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 143 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2781/30.12.2015 г. по адм. дело № 2749/2015 г. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА [община] да заплати на И. М. К., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Я. М. В., с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] и М. М. К., с адрес [населено място], [улица] – съразмерно за всеки сумата от общо 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.