Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] срещу решение № 8404 от 06.07.2016 г. постановено по адм. дело № 2049 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът неправилно е приел, че административният акт е издаден при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Сочи, че от тълкуването на чл. 11, ал. 2 от ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ) (ЗПУПС) е видно, че Българската народна банка (БНБ) взема решение за издаване на лиценз или отказва издаване на лиценз в срок от три месеца от получаване на заявлението и всички необходими документи. По този начин се цели да бъде спазено изискването за мотивираност на актовете на БНБ, заложено в чл. 137, ал. 3 от ЗПУПС. В случая органът е констатирал, че подаденото заявление е непълно и уведомил е за това дружеството-заявител, поради което 3-месечният срок не е започнал да тече. Изискването за мотивираност се съдържа и в разпоредбата на чл. 11 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (Директива 2007/64/ЕО). БНБ не би могла да вземе мотивирано решение за отказ, ако не е разполагала с необходимата информация, за вземане на решението. Неправилно е прието за неоснователно от съда възражението за съществено процесуално нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК, изразяващо се в неопределяне на срок, в който заявителят да изпълни дадените му указания. Формално БНБ с писмото си от 08.10.2015 г. е изискала от [фирма] представяне на определени документи и информация, но не е определила срок за предоставянето на същите, с което е създала безсрочна „висящност” на административното производство. Посоченото създава правна несигурност и противоречи на основни принципи на административното производство, залегнали в чл. 4 ал. 2, чл. 6 ал. 2 ал. 5, чл. 9 ал. 1 ал. 2 ал. 3 и чл. 13 от АПК. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от АПК изрично сочи, че срокът за произнасяне на органа започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците. В нарушение на така разписаните разпоредби, без да са отстранени недостатъци в заявлението, без да посочи срок, в който те да бъдат отстранени и без да е спазил разписаната процедура в АПК, която предвижда, че когато заявлението страда от недостатъци и те не бъдат отстранени, производството се прекратява, органът се е произнесъл по същество и то с мотиви за непредставени документи в пълнота. С посоченото са засегнати права и законни интереси на дружеството в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава - по арг. на чл. 6, ал. 1, т. 4, буква бб от Наредба № 16 от 16.07.2009 г. за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи (Наредба № 16 от 16.07.2009 г./Наредба № 16 на БНБ). В случай, че дружеството е било ангажирано със срок, в който да изпълни указаното от органа, то поведението му в производството по издаване на лиценз би било съвсем различно. Необоснована и лишена от законова опора е преценката на съда, че срокът от три месеца е достатъчен, за да бъдат изпълнени дадените указания. Съдът не е съобразил нормата на чл. 169 от АПК за обхвата на съдебен контрол при оспорване на актове издадени при условията на оперативна самостоятелност, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В решението не са обсъдени доводите за противоречие на решението с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. В параграф 4 от преамбюла на Директива 2009/110/ЕО изрично е посочено, че целта е да се премахнат бариерите за навлизане на пазара и да се улесни предприемането и упражняването на дейността по издаване на електронни пазари, а също и да се осигури равнопоставеност на всички доставчици на платежни услуги. В незаконосъобразно развило се производство по никакъв начин не е изпълнена тази цел, като е преградена правната възможност на [фирма] да навлезе на електронните пазари. Съдът не е изследвал въпроса доколко БНБ може да вземе решение за постановяване на отказ, при това мотивирано такова, след като е приела, че не разполага с необходимата информация и документи въз основа на които да може да извърши преценка и да се произнесе. Поведението на органа, изразяващо се във взимане на решение за отказ на лиценз, без да разполага с информацията, която сам е преценил че му е необходима за да вземе решение, противоречи както на материалния закон, какъвто е ЗПУПС, така и на разписаните процесуални правила и принципи в е АПК. Предвид посоченото и по съображения изложени в представени по делото писмени бележки, прави искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено решение № 4 от 21.01.2016 г. на Управителния съвет на Българската народна банка (УС на БНБ) и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Управителният съвет на Българската народна банка, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, за неоснователно твърдението на жалбоподателя, за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПУПС и на чл. 11 от Директива 2007/64/ЕО/ при издаване на решението. Сочи, че е проведена кореспонденция с дружеството, като в писмо от 08.10.2015 г., получено на 12.10.2015 г., изчерпателно са посочени констатираните недостатъци, както и данните и информацията, които дружеството следва допълнително да представи. До датата на издаването на решението за отказ за издаване на лиценз са минали повече от три месеца, което е един разумен срок за предоставяне на изискваните информация и документи. Административният орган е разполагал с цялата необходима информация за вземане на мотивирано решение и е обсъдил подробно всички сведения и документи, които са предоставени от дружеството. Изложените в решението конкретни съображения са напълно относими към материалното право. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК. Неопределянето на конкретен срок не е накърнило правата на заявителя да прояви активност и да участва в административното производство с цел предоставяне на необходимата информация. Специалния ЗПУПС и Наредба № 16 от 16.07.2009 г. не предвиждат изискване за допълване на документацията и за отстраняване на недостатъци в същата като елемент от процедурата по издаване на лиценз. Нещо повече - непълната информация съгласно чл. 14, т. 2 от ЗПУПС е самостоятелно основание за отказ. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че решението на УС на БНБ противоречи на целта на закона. По посочените и по съображения подробно изложени в представени по делото писмени бележки, прави искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното в настоящето производство решение № 8404 от 06.07.2016 г. постановено по адм. дело № 2049 по описа за 2016 г. на ВАС, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № 4 от 21.01.2016 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.

За да постанови решението си съдът е приел за установено, че производството пред БНБ е започнало по заявление вх. № БНБ-64058 от 10.07.2015 г. на [фирма], с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗПУПС, с представени към него под опис 37 писмени документи. На основание чл. 35, ал. 6 от Наредба № 16 от 16.07.2009 г. БНБ е изискала предоставяне на допълнителни документи с цел да бъдат установени обстоятелствата необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на лиценз с писмо изх. № БНБ 90293 от 08.10.2015 г., а именно: декларация по чл. 77, ал. 2 от ЗПУПС, одитиран финансов отчет по чл. 35, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16 но БНБ, допълване на информация в „Бизнес план и прогнозен бюджет за първите три години”, в "Правилата за управление на дейността", в „Описание на организационната структура на заявителя”, информация относно издаването на платежни карти, относно приемането на плащания с платежни инструменти, данни и документи по чл. 38 от Наредбата, годишни финансови отчети за 2014 г. и др. Не е налице спор, че указанията са получени от дружеството, както и че в периода от 12.10.2015 г. до 21.01.2016 г. [фирма] не е представило посочените документи и не е дало поисканата информация. С докладна записка от 15.01.2016 г. внесена за разглеждане от управителя на БНБ и подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банково”, е направено предложение за отказ за издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари на [фирма]. С решение № 4 от 21.01.2016 г. на УС на БНБ, на основание чл. 77, ал. 1 и ал. 2 и чл. 137, ал. 1 от ЗПУПС е постановен изричен отказ за издаване на лиценз за дружество за електронни пари. В решението е посочено, че дружеството трябва да отговаря едновременно на всички условия на чл. 77, ал. 2 вр. с чл. 10 от ЗПУПС, като приложи надеждни правила за управление на дейността свързана с издаване на електронни пари и предоставяне на платежни услуги. Информацията предоставена със заявлението относно взаимодействието на заявителя с други доставчици на платежни услуги и/или платежни системи не е изчерпателна и не обхваща взаимодействието на заявителя с обслужващата дружеството банка. Няма ясни правила за отговорността по чл. 77, ал. 2 вр. с чл. 10, ал. 4, т. 5, б. „б” от ЗПУПС, защото няма описание на управленската структура и нивата на отговорност. Посочено, че заявителят не е допълнил и прецизирал информацията относно дейността на заявителя, неговите клонове и представители по отношение на процедурата по чл. 35, ал. 1, т. 7, б. „б” от Наредба № 16 на БНБ за установяване, управление, контрол и докладване на рисковете, на които е изложено или може да бъде изложено дружеството. Няма предоставена информация по чл. 10, ал. 4, т. 5, б. „г” от ЗПУПС относно възприетите счетоводни и административни процедури като част от механизма за вътрешен контрол. Не са посочени мерки за осигуряване на непрекъсваемост и надеждност при издаване на електронни пари и при предоставяне на платежни услуги по чл. 35, ал. 1, т. 7, б. „е” от Наредба № 16 на БНБ. Не е представена допълнителна информация в документа „Правила за управление на дейността на дружеството за електронни пари”, обхващащи дейността на заявителя относно изчерпателно описание на информационната система във връзка с издаването на електронни пари и предоставянето на платежни услуги. В бизнес плана по чл. 10, ал. 4, т. 6 от ЗПУПС няма описание на всички дейности, които заявителят възнамерява да извършва. Нито има допълване и прецизиране на информацията по отношение на дейностите по издаване на електронни пари и предоставяне на платежни услуги, както и механизма за тяхното извършване в страната и в чужбина. Дружеството не е разграничило отделните видове приходи и разходи, които прогнозира да реализира, информация необходима по чл. 35, ал. 1, т. 6, б. „д” от Наредба № 16 на БНБ. Няма информация по чл. 35, ал. 1, т. 6, б. „д” от Наредба № 16 на БНБ относно ресурсната осигуреност за извършване на дейността. Не е представен и одитиран финансов отчет за 2014 г. по чл. 35, ал. 1, т. 5 от Наредба № 16 на БНБ. Представените финансови отчети за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. сочат загуби, от които не може да се направи извод, че финансовото състояние на дружеството гарантира, че [фирма] разполага с необходимата ресурсна и финансова обезпеченост за извършване на дейност като дружество за електронни пари.

При така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, а възражението за липса на мотиви е неоснователно. Приел е за неоснователно оплакването за съществено процесуално нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК, изразяващо се неопределяне на срок, в който заявителят да изпълни дадените му указания. Посочил е, че ЗПУПС и Наредба № 16 от 16.07.2009 г. не съдържат конкретен срок, в рамките на който трябва да бъдат представени допълнително изисканите документи, необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на лиценз. Производството не е прекратено, а е приключило с издаване на акт по същество, поради което липсата на предупреждение по смисъла на чл. 30, ал. 2 от АПК е без значение. Посочил е, че неопределянето на конкретен срок, в който дружеството да представи допълнителни документи и информация не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото същите не са представени и с жалбата до съда, а наред с това периодът от време от получаването на указанията до издаване на решението е достатъчен, за да бъдат изпълнени. Приел е за неоснователно възражението за противоречие на чл. 14, т. 1 и т. 2 от ЗПУПС с чл. 11 от Директива 2007/64/ЕО. Посочил е, че компетентният административен орган е извършил анализ и преценка на предоставената от заявителя документация по чл. 35 и сл. от Наредба № 16 от 16.07.2009 г. и е направил извод, че не са изпълнени всички нормативни изисквания за издаване на лиценз на дружеството, като са изложени подробни мотиви. Поради това съдът е достигнал до извод, че като е отказал издаването на лиценз на [фирма], УС на БНБ е постановил законосъобразно решение, жалбата срещу което следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.

С решение № 4 от 21.01.2016 г. на УС на БНБ е отказано издаването на лиценз за дружество за електронни пари на [фирма], на основание чл. 77, ал. 2 във вр. с чл. 14, т. 1 и т. 2 и чл. 137 от ЗПУПС. За да постанови отказа си органът е направил извод, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 4, т. 5, букви „а”, „б”, „в” и „г”, т. 6 и т. 7 от ЗПУПС и на съответните изисквания на Наредба № 16 на БНБ посочени в решението, както и че представените от дружеството документи съдържат непълна информация.