О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4918

София, 30.10.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 4502 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№11551/03.07.2024г. от Основно училище „Х. С.“ – [населено място], чрез адвокат К. Г., за изменение на постановеното по делото решение №335/07.06.2024г. в частта за разноските.

Страната твърди, че в хода на производството е направила разноски в размер на 150лв. (държавна такса за ксерокопия на документи по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК), заплатени по сметка на Районен съд – Пловдив. Излага, че пред всяка инстанция е направено искане за нейното присъждане, включително пред касационния съд, като разходът е бил отразен в представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Твърди, че същият е сторен в хода на процеса, отнася се за делото, а сумата е постъпила по сметка на първостепенния съд, поради което следва да бъде възстановена по реда на чл.78 от ГПК. По същество претендира изменение на решението в частта за разноските, които да се увеличат със сумата от 150 лв.

Ответникът Н. Д. П., чрез адвокат В. В., изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че разноските за ксерокопия на електронни документи не са сред необходимите разноски за разглеждане на делото, поради което не следва да се поемат от насрещната страна. По същество моли искането да бъде оставено без уважение.

Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 07.07.2024г. По делото е представен Списък по чл.80 от ГПК, поради което молбата е допустима.

Разгледано по същество искането е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.102з от ГПК, съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс, освен в случаите по чл. 83 ГПК.

С оглед на изложеното, когато насрещната страна е заявила, че желае да получава електронни изявления, съдът не следва да възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител, респективно не прави заверка от служител на съда. В този случай, на страната се изпращат от съда електронно преписи от молби, жалби и приложенията към тях, на посочения от нея електронен адрес, поради което и не следва да се събира такса за размножаване на хартиен носител на подлежащите на връчване документи.

В конкретния случай, в проведеното на 22.06.2022г. открито съдебно заседание пред Районен съд – Пловдив, съдът е докладвал постъпило заявление от адвокат Г. с представени писмени доказателства и уведомление, че е приложил 10 броя сканирани файлове, подписани с КЕП. Ищцата Н. П., чрез процесуалния си представител адвокат Д., е направила изявление, че не желае да получава от съда електронни изявления и е поискала насрещната страна да бъде задължена да представи доказателствата на хартиен носител. С протоколно определение от същата дата съдът е предоставил на ответника двуседмичен срок да представи в заверен вид преписи от документите изпратени по електронен път, за връчване на насрещната страна или да внесе предварително таксата за възпроизвеждането им на хартиен носител, по реда на чл.102з от ГПК.

С молба, в определения от съда срок, ответникът Основно училище „Х. С.“ – [населено място] заявил, че не е в състояние да изпълни указанията своевременно и направил искане за определяне на срок за заплащане на таксата за възпроизвеждане на представените документи на хартиен носител.

С разпореждане от 28.06.2022г. (л.757) съдът определил дължимата по чл.102з от ГПК такса в размер на 150лв., която страната заплатила с платежно нареждане от 23.08.2022г. (л.713) и представила доказателства за плащането.

С постановеното по настоящото дело решение №335/07.06.2024г., Върховният касационен съд е разгледал спора по същество, като е отхвърлил предявените срещу молителя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Със същото, в полза на Основно училище „Х. С.“ – [населено място] са присъдени сторените разноски за разглеждане на делото пред всички съдебни инстанции в размер на 7 795,58лв. (от които 2200лв. – адвокатско възнаграждение на за разглеждане на делото пред Районен съд – Пловдив; 2 732,79лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и 2 862,79лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса пред касационната инстанция).

При определяне на размера на направените от страната разходи, съдът не е присъдил сумата от 150 лв. (държавна такса за ксерокопия на документи по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК), заплатена по сметка на Районен съд – Пловдив, в изпълнение на постановеното от съда разпореждане от 28.06.2022г.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че направеното искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е основателно. Ответникът е направил разноски по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК, за които е бил задължен с разпореждане на първостепенния съд, предвид отказа на насрещната страна да получава електронни изявления от съда. Заплатената държавна такса представлява разноски за разглеждане на делото, по смисъла на чл.78 от ГПК и като такава подлежи на възстановяване, с оглед изхода на спора. Молителят е представил списък по чл.80 от ГПК, в който е посочил претендирания разход, а по делото е установен и факта на извършването му, поради което са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Мотивиран от горното съдебният състав

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решение №335/07.06.2024г., постановено от състава на Върховния касационен съд по гр. д. № 4502/2023 г. в частта за разноските, като осъжда Н. Д. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на ОУ „Х. С.“ – [населено място] сумата от 7 945,58лв. вместо присъдените 7 795,58лв., представляваща направените по делото разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Препис от определението да се връчи за сведение на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: