№ 697

София, 16.05.2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №1758 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 06.06.2011г. по гр. д.№4796/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.12.2010г. по гр. д.№47500/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от И. М. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Касаторът счита, че e налице основаниe по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба И. М. М. не взема становище.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на И. М. М.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник продажби” и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 5084, 99лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика по въпросите: „не...