О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60751

София, 18.11.2021 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 3815 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от С. Г. Г., чрез адвокат Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №263782/09.06.2021г. по в. г.д.№14128/2020г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения.

Насрещната страна УПМБАЛ – София „СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ“ ЕАД с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат С., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че същата е недоказана, неоснователна и необоснована, поради което следва да се остави без уважение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд София, с което са отхвърлени предявените от С. Г. Г. срещу „Първа многопрофилна болница за активно лечение София „С. Й. К“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца С. Г. Г., обективирано в Заповед №702/13.12.2016г. на изпълнителния директор на „Първа многопрофилна болница за активно лечение София „С. Й. К“ ЕАД, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – началник на Отделението по урология, както и за осъждане на ответника да му заплати сума от 8 463, 12лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за времето от 15.12.2016г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „началник на отделение“ с място на работа – стационарен блок, „Отделение урология“ при ответника. 2/С предизвестие №69/13.12.2016г. на изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът е уведомен, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, след изтичане на 30-дневния срок, считано от 15.12.2016г., трудовото му правоотношение се прекратява поради закриване на част от предприятието – Отделение по урология. 3/ С. З №702/13.12.2016г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца поради закриване на част от предприятието – Отделение по урология, считано от 15.12.2016г. 3/ На 05.04.2016г. между Ц. И. Д. и ответното дружество е сключен договор за възлагане на управлението на ответното лечебно заведение, с който му е възложено организирането на управлението на дружеството, определяне на вътрешната му управленска и оранизационна, структура и утвърждаване на цялата вътрешнонормативна уредба, в съответствие с действащото законодателство. 4/ На проведено на 12.12.2016г. заседание на Съвета на директорите на лечебното заведение е взето решение за закриване на Отделението по урология, считано от 15.12.2016г. Въз основа на същото е издадена Заповед №640/13.12.2016г. на изпълнителния директор на ответното дружество за закриване на Отделение по урология към „Първа МБАЛ – София“ ЕАД. 5/ С писмо изх.№6996/14.12.2016г. изпълнителният директор е уведомил директора на СРЗИ, че поради преустановяване на дейността на Отделение по урология в „Първа МБАЛ – София“ ЕАД, пациентите с урологични заболявания за спешна и планова хоспитализация следва да бъдат насочвани към други болнични заведения, считано от 15.12.2016г. 6/ Представено е щатно разписание на болницата за периода от 08.12.2016г. до 31.12.2016г., в което фигурира Отделение по урология, а в поименното щатно разписание на последното към 08.12.2016г. ищецът е посочен като началник на отделение. 7/ От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява факта, че Отделението по урология е закрито през месец декември 2016г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Приел е, че издадената заповед съдържа посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради закриване на част от предприятието. С оглед основанието за уволнение съдът е посочил, че не е налице необходимост от излагане на допълнителни фактически обстоятелства, въз основа на които работодателят е упражнил правото си на уволнение, в какъвто смисъл е и съдебната практика. За ищеца е налице яснота във връзка с основанието, послужило на работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като в заповедта ясно е разграничено кое от двете предложения на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е приложено. За пълнота, съдът е изложил мотиви, че дори ищецът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, уволнението не може да бъде отменено само на това основание. Приел е още, че по делото са представени правилници за устройството, дейността и вътрешния ред на ответното дружество, с които като правомощие на Съвета на директорите е посочено правото да възлага управлението на дружеството на един от своите членове – изпълнителен член, да одобрява щатното разписание на дружеството, да решава всички въпроси, които не са от компетентността на СОС и да извършва преструктуриране на отделенията в болничното заведение. Съдът е направил извод, че оспорването /уточнено в съдебно заседание на 16.04.2021г./ на представените по делото документи установяващи закриване на Отделението по урология като антидатирани и съставени за целите на процеса е неоснователно. Изложил е, че документите, като частни такива, съставени от лицата, които са ги представили нямат достоверна дата, но авторството им не е спорно. Посочил е, че по делото липсват доказателства, от които да се установява че същите са създадени именно за процеса, респ. че са създадени в момент следващ удостоверената в тях дата. Приел е, че компетентността на Съвета на директорите да одобрява щатното разписание на дружеството и да извършва преструктурирането му се извлича не само от оспорените документи, но и от разпоредбите на чл. 63, ал. 2, чл. 65 и чл. 69, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЛЗ, както и от чл. 43, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и чл. 20, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба на СОС за общинските лечебни заведения. Въз основа на същите е направил извод, че решението за закриване на Отделението по урология в ответното лечебно заведение е взето от компетентен орган – Съвета на директорите. По отношение на оспорените договори за управление като съдържание и достоверна дата съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение автентичността на действалия към момента на извършване на уволнението на ищеца договор за управление. Съобразил е и обстоятелството, че изпълнителният директор на болницата, който е и неин законен представител е надлежно вписан в Търговския регистър и това е Ц. И. Д., който е подписал отправеното до ищеца предизвестие и оспорената заповед за уволнение. Посочил е още, че въведеното с жалбата възражение, че по делото е установен факта, че към 16.01.2017г. при ответника е съществувало Отделение по урология е недопустимо, тъй като не е въведено в исковата молба, която определя основанието на предявения иск. Доколкото този довод не е въведен с исковата молба, същият не следва да се обсъжда за първи път във въззивното производство. По тези съображения е намерил предявените искове за неоснователни.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, след като са изложени доводи за немотивираност на заповедта за уволнение, като не е съобразил липсата на мотиви или посочен в нея документ за наличие на основание за посоченото уволнение; достатъчно ли е работодателят само да посочи основанието, на което се прекратява договора; следва ли в заповедта да се съдържат мотиви за наличие на основанието, посочено като мотив за уволнението или да бъде посочено в заповедта друг документ, в който се съдържа; изоставена ли е практиката на съда, която изисква мотивиране на заповедта или посочване на друг документ, в който се съдържа. Твърди се, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС в решения по г. д.№16/2010г. на ВКС, ІV г. о. и г. д.№840/2014г. на ВКС. 2/ Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, след като не е обсъждал, не се е произнесъл и не е изключил от доказателствата по делото с нарочно определение или с решението, когато истинността на представени частни документи е оспорена и ответникът, който ги е представил не е заявил, че ще се ползва от тях; допуснато ли е процесуално нарушение след като истинността на частни документи е оспорена и страната, в чиято е доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за истинността им, но съдът не ги е обсъждал, не се е произнесъл и не ги е изключил от доказателствата по делото с нарочно определение или с решението; допуснато ли е процесуално нарушение, след като във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по направените оспорвания на истинността на представени по делото доказателства с нарочно определение или с решението и какви са правомощията му – да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по тези въпроси или да обсъди и се произнесе по направените оспорвания; допуснал ли е въззивният съд процесуални нарушения като се е позовал на документи, истинността на които е оспорена, но първоинстанционния съд не се е произнесъл, като ги приеме за истински, въпреки липсата на заявление от страна на страната, която ги е представила, че ще се ползва от тях, или въпреки липсата на доказателства за истинността им, като обоснове решението върху тях; процесуалните правила предвидени в чл. 193-194 ГПК важат ли за всички страни еднакво или може съдът да преценява, оспорването на кои документи да обсъжда и кои не и предоставена ли е свобода на преценка на съда по този въпрос. Твърди се, че същите са решени в противоречие с разясненията дадени в ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС. Исканията са основани на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 3/ Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като е разместил доказателствената тежест за доказване истинността на оспорените документи, като е вменил на оспорващия частен документ, на който няма подпис на оспорващия да доказва, че документът е антидатиран /съставен с оглед на процеса/ и че представеният е с различно съдържание от приетия, при положение че оспорващият го работник не е имал достъп до тези правилници и не е уведомяван за тях; допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като е разместил доказателствената тежест за доказване истинността на оспорените документи – договор за управление, като е вменил на оспорващия частен документ, на който няма подпис на оспорващия да доказва, че оспореният документ не е автентичен. Твърди се, че решението противоречи на решенията на СЕС по Дело С-405/04 и по Дело С-403/04. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. 4/ Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като е позовал решението си на оспорени документи, без да съобрази противоречието им с публикуваните в Търговския регистър; допуснал ли е нарушение въззивният съд като е приложил неправилно материалния закон, относно компетентността на органа взел решение за закриване на част от предприятието, чието оборудване е апортирано в капитала на дружеството; допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, като е приел за истински оспорени документи без да съобрази, че оспорените противоречат на публично обявените в Търговския регистър; допуснал ли е нарушение съдът като е приложил общ закон, при наличие на специален и публично оповестени устройствени документи, които уреждат правомощията на органите по друг начин от предвидения в общия закон; кой частен документ има по-голяма доказателствена сила в случай на оспорване – публично известният, публикуван в ТР или такъв, който е съставен без да е публикуван в ТР. Твърди се, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото относно това какви са последиците при закриване на част от предприятието и следва ли въпросът за апортната вноска на оборудване, чието използване е възможно само от него, да бъде решен единствено с въпроса за закриване на част от предприятието и кой е компетентен да вземе решението. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението.

Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:

Съобразно разпоредбата на чл. 280 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предвидените в него предпоставки, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

По първата група въпроси, насочени към необходимото съдържание и мотиви на заповедта за уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, е формирана трайно установена съдебна практика, част от която е обективирана в решения по г. д.№4013/2019г. на ВКС, ІІІг. о. и г. д.№565/2009г. на ВКС, ІІІ г. о. В същата е прието, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1 т. 2 от КТ съдържа две основания за прекратяване на правоотношението – съкращаване на щата или закриване на част от предприятието. Прието е, че за да е мотивирана заповедта, с оглед на сочените основания, е достатъчно в нея да е посочено ясно и недвусмислено на кое от тях се е позовал работодателя. Отбелязяно е още, че дори работодателят да не е изпълнил задължението си да уточни основанието, но работникът или служителят го е узнал към момента на връчване на заповедта, интересите на уволненото лице са защитени, тъй като същото има възможност да я оспори по съдебен ред и предметът на спора е очертан.

В конкретния случай въззивния съд не е разрешил поставения от касатора въпрос в противоречие с константната практика на ВКС. Същият изрично е отбелязал, че в оспорената заповед за уволнение е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно закриване на част от предприятието - Отделение по урология, поради което не е необходимо излагането на допълнителни мотиви за това. Аналогично е и разрешението дадено в посочените от касатора решения: в решението по г. д.№16/2010г. на ВКС, ІV г. о. е направен извод, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с посочване на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни; в решението по г. д.№840/2014г. на ВКС е прието, че е важно от съдържанието на заповедта да следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено правоотношението; от значение е в рамките на изложените мотиви работникът/служителят да разбере кои са фактите, които са довели до прекратяване на правоотношението му, какъвто е и настоящият случай.

Ето защо, макар и въпросите да са обуславящи правните изводи на съда, постановил оспореното решение, за същите не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно да са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика.

По втората група въпроси, свързани с разпределението на доказателствената тежест при оспорване на частни документи: Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, всяка от страните в производството следва да докаже относимите към спора факти, от които черпи права. За доказване на твърденията си страните разполагат с всички предвидени в ГПК и допустими доказателствени средства. Едно от тях е частният писмен документ. Доказателствената сила на последния, извън изрично предвидените в закона случаи, е уредена в чл. 180 от ГПК и е само формална, когато с него се цели установяване на факт, който е изгоден за представилата го страна и същият е оспорен. Съдът не е задължен да приеме за установен оспорения факт, засвидетелстван с частния документ, а при оспорване е длъжен да даде указания, когато по делото е представен единствено той. В конкретния случай приложените по делото документи - два броя правилници за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата; два броя договори за възлагане на управлението на ЕАД с общинско имущество; щатно разписание преди закриване на Отделението по урология; щатно разписание на Отделението по урология; поименно щатно разписание; щатно разписание на болницата след закриване на Отделението по урология, не са оспорени относно авторството им, а само по отношение датата на съставянето и съдържанието им. Останалите документи, установяващи фактическия състав по закриване на част от предприятието – Отделение по урология при ответното дружество /Протоколно решение на СД от 12.11.2013г.; Заповед №702/13.12.2016г.; предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение; Заповед №640/13.12.2016г.; Протоколно решение на СД от 12.12.2016г.; писмо изх.№6996/14.12.2016г. до Директора на СРЗИ; заявление вх.№1429/06.03.2017г. до МЗ/ са оспорени по същество.

Константна и непротиворечива е практиката на ВКС по отношение на доказателствената сила на частните документи, според която при оспорване верността на отразените в тях обстоятелства, без оспорване на подписа и авторството им, същите нямат материална доказателствена сила. Спорът по факта и/или датата не включва твърдение за неистинност на документа и съдът няма задължение да открива нарочно производство по реда на чл. 193 от ГПК, ведно с всички негови последици /така решение по г. д.№1347/2011г. на ВКС, ІV г. о., решение по г. д.№943/2009г., ІV г. о. на ВКС, решение по г. д.№856/2017г. на ВКС, ІІІ г. о, решение по г. д.№4880/2014г. на ВКС, ІV г. о. и др./. В този случай, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът преценява оспорените документи заедно с останалите събрани по делото доказателства, за да установи достоверната дата и съдържанието им, а именно че са съществували към посочения момент и са противопоставими на третите лица. По отношение на тях са неприложими разясненията дадени в ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС.

При постановяване на решението, въззивния съд не се е отклонил от посоченото разрешение и не е разместил доказателствената тежест в процеса. Макар и да е посочил, че по делото не са събрани доказателства за антидатиране на решенията на СД за закриване на предприятието, съдът изрично е отбелязал, че документите нямат достоверна дата. Изводът за съществуването им към датата на прекратяване на правоотношението на ищеца е направен въз основа на всички събрани по делото доказателства – устройствените правилници на ответното дружество, компетентността на органите му на управление, която не противоречи на разпоредбите на ЗЛЗ и Наредбата на СОС за общинските лечебни заведения, както и всички останали писмени доказателства и свидетелските показания. При формиране на изводите си, съдът е съобразил и вписаните обстоятелства по партидата на ответника в Търговския регистър, а именно вписването на Ц. И. Д. като изпълнителен директор.

Не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - противоречие с практиката на СЕС, тъй като цитираното в изложението решение по Дело С-405/04 и Дело С-403/04 е неотносимо към предмета на разглеждане в настоящото производство. Посоченият в изложението цитат от решението касае правомощията на съда разглеждащ делото, а не тълкуване и разяснения по приложение на общостното право, в противоречие с което да е постановено оспореното въззивно решение.

За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото са основания за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай, в изложението на касационните основания не са посочени никакви съображения по отношение на значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а атакуваният съдебен акт не е постановен при незачитане на обявените по партидата на ответното дружество в Търговския регистър актове. Изводът на съда, че представените по делото решения на Съвета на директорите за закриване на част от отделенията на ответното дружество, заповед на изпълнителния директор за вътрешно преструктуриране на лечебното заведение, утвърдените правилници за организацията и структурата на същото, както и утвърдените щатни разписания, са издадени в рамките на правомощията на органите, съответстват на правилата разписани в обявения по партидата на дружеството актуален учредителен акт. Въпросът за капитала на дружеството и апортираното в него имущество, което може да се използва единствено за дейността на закритата част от предприятието е неотносим към предмета на производството и не е обуславящ изводите на съда при постановяване на решението, поради което не може да обоснове извод за наличие на основание за допускане до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано, като от същото не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при уважаване на предявените искове за отмяна на извършеното уволнение на ищеца по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради закриване на част от предприятието и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика по приложение на посочената разпоредба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №263782/09.06.2021г. постановено от Софийски градски съд по в. г.д.№14128/2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: